MОМИЧЕТО ОТ ЛЪВОВ МОСТ

Светлана Йонкова

MОМИЧЕТО ОТ ЛЪВОВ МОСТ

Тя целуваше всеки добър господин
срещу чаша кафе и цигара.
Но измръзна да чака вълшебния принц -
ах, момичето от тротоара!
От червилото лепнеха капчици кръв
върху мъжките грапави бузи.
Ням свидетел бе гордият каменен лъв
как срама като рокля изхлузи.
Като жълти монети блестяха звезди
и потъваха с плясък в канала.
И звънеше в нощта катинарът разбит
на световния ред и морала.
Детронирани принцове плачеха в хор,
ала хорът не беше небесен.
А рекламите шарени бяха декор
и от моста дъхтеше на плесен.
Сутеньорът от село бе хитър копой,
полицаите - букви безгласни.
А на моста стоеше един часовой -
безпаричният весел парясник.
Пеперудата беше забодена там -
на поредната ледена плочка,
а на майка си пишеше: “В офис голям
тези дни може би ще започна…”
Лъвов мост е голям. Ето, другият лъв
гледа право към новата гара.
Всеки грешник е пътник, а пътят такъв,
че и в ада светеца ще вкара.
Ще танцуват в канала пак звездни лъчи
и ще гледат как мостът потъва.
А момичето в своя вагон ще качи
в някой ден без вина двата лъва.


МАМА

Милата ми кукла никъде я няма -
глупавата лелка пак ми я прибра.
…Някой ден ще дойде да ме вземе мама,
само ако слушам, ако съм добра.
Но къде по-лош от мене е Иванчо!
Само че го взеха с лъскава кола -
и сега нарочно ми се плези Данчо,
казва, че съм ревла, че съм будала…
Даже Теменужка нейде я скатаха,
аз за нея плаках, плаках, а пък тя
без да се обърне, без да ми помаха
през портала като топка излетя.
Но дано поне се махне и Невенка -
старата си рокля да остави тук:
моята с пирон ми я разпори Генка
и не става вече даже за боклук.
О, ще видят те, когато дойде мама!
Аз ще ги обадя, ще умрат от яд -
щом извади мама куклата голяма
и почерпи всички с течен шоколад.
Нека, нека гледат колко ме обича!
Тя е като Тейлър с хубава коса,
татко ми на Ерик Форестър прилича -
и една рисунка ще му занеса.
…Казват, че измислям, че съм фантазьорка,
ала те не знаят, че като заспят,
аз си имам с мама тайна уговорка
тихо да се гушне с мен в един креват.
Сутрин се събуждам - тя си е отишла.
Всички ми се смеят, ала аз си знам:
някой ден на Дядо Господ ще му пиша
ако тя е в рая - да ме вземе там!


БЕЗСМЪРТИЕ

Повярвайте, смъртта не е естествена,
защото Бог е в нас, а Бог е вечен.
…Полупродадена, полуобесена
Българийо, на две строшила меча,
не може да умираш от приятелства,
които трийсет сребърника струват.
На лодката, пробита от предателства,
към вечността ли като в сън пътуваш?
Не казвай, че сега мълчат гробовете -
дори да са потънали в коприва.
От тишина ръждясаха оковите -
и в мъката си сто пъти по-жива,
защото точно тя пречиства извора,
тъй както Господ грешника - с духа си.
Българийо - продавана, харизвана
от политици и от сиромаси…
Когато думите са украшения,
за да прикриеш канската си мъка,
а нашите синовни прегрешения
са кръста, който към Голгота мъкнем -
остава само нашето спасение,
когато коленичим пред Балкана.
Възможно ли е, майко, възкресение
без пътя от РАЗПНИ ГО до ОСАННА?
…Сега от кръв се раждат, майко, песните,
защото иска вярата предтечи…
Българийо, смъртта не е естествена,
защото Бог е в нас, а Бог е вечен.


ПРИЗВАНИЕ

Нагазих сред твоята нива дълбоко
преди да усетиш, Поезийо…
Поисках да спра с любовта си Потопа -
аз, по-анемична от фрезия!

Уханна и крехка, уж някак случайна,
но скътала слънцето в пъпки,
ще гледам как те разцъфтяват нехайно,
преди Видовден да настъпи.

Ще има и плевели, зная, и свраки,
и сърп от лъжи и бездушие,
но аз търпеливо и с вяра ще чакам
сълза след голямата суша.

Тогава, Поезийо, в твоята нива
небето със стрък ще подпирам -
макар и да знам: пак ще има наивни
цвета ми в хербарий да дирят.