Гай Валерий Катул

Гай Валерий Катул (Gaius Valerius Catullus), римски поет, е роден в провинциална Верона, през 87 пр.Хр., в аристократично земевладелско семейство от Северна Италия, посещавано от Цезар. От 60 г. пр. Хр. живее в Рим и общува с образованите хора на своето време. Водещ поет от „новите поети” от периода на късната Република. Влюбва се в жена, която нарича в стиховете си Лесбия и с която по-късно се разделя през 57 г. пр. Хр. Според Овидий и Апулей, това е безнравствената съпруга на консула Квинт Цецилий Метел Целер (починал 60 г. пр. Хр.) - римлянката Клодия. След раздялата с Клодия посещава Витиния в Мала Азия. Представител на т. нар. „нови поети” - „неотерици” последователи на александрийските поети. Не е заемал никава обществена длъжност. Умира в Рим на 30 г. в 54 г. пр. Хр. Запазен е сборник ( по ръкопис от 13 век) със 116 негови произведения на различна тематика - лирика, елегии, оди и др. (25 от стиховете му са посветени на Лесбия). Приписват му и две пиеси - „Привидението” и „Разпънатият роб”. Привърженик на простотата, експресивността и изяществото на литературния език, който обогатява с простонародни изрази. Автор на редица политически стихове срещу Юлий Цезар и негови любимци, както и срещу различни бездарни стихоплетци. Оказва влияние на цялата следваща римска поезия (Овидий, Проперций, Тибул, Хораций, Марциал и др.), както и на поетите от Западна Европа (Понтано, Гьоте, Байрон).


Публикации:


Поезия:

ДА ЖИВЕЕМ, МОЯ ЛЕСБИЯ, ЗА ДА ОБИЧАМЕ…/ превод: Ивайло Радев/ брой 37 февруари 2012