ПРЕД ПРОЛЕТ

Йордан Стубел

ПРЕД ПРОЛЕТ

Вий, полета, рано нацъфтели
и гори, и косове запели,
чувате ли как от планината
с ручеите слизат и стадата.

Чувате ли веселите свирки
на деца - пастири и пастирки-
как се носят с гълъбите сиви
към небето над гори и ниви.

И трептят от слънце позлатени
дървеса, листа, треви зелени,
жълтите игличени поляни
и децата румени, засмяни.

А сеячът след труда нелесен
слуша с радост пролетната песен,
слуша как честити под земята
изкълнил никнат семената.


ЛАЗАРСКА ПЕСЕН

Лазар лазарува,
Лазар весел ходи
и девойки води.
Всяка мома пее
и по-ясно дума
на трева и шума:

„Цветница е утре,
път ни отворете
между ситно цвете
китка да увием
и венци зелени
за моми, ергени.

И във всяка къща
да цъфти градина,
явор и калина,
между тях Гергьовден
да навърже люлки
за деца и булки”.


ЖЕРТВА

Хляба и виното от лозата
в жертва благородна принеси
и ще капне девствена сълзата-
пламналата скръб да угаси.

Погледни небесната пустиня,
разгърни се - Връбница зори!
И над тебе лястовица синя -
твойта птичка пее и гори.

Отвори прозорците! И нека
да ухаят старите липи,
наредени в старата пътека -
виното дорде не прекипи…


КРЪЩЕЛНО УТРО

Свети Йоане, с огъня небесен
благослови и нашта малка песен,
която е от никого непята,
която във едно кръщелно утро
поникна като зърно от земята.

И даде стрък по Божия угода,
и безпределно изкласи под свода,
заля на длъж и шир нивя и хижи.
Там твоите кръщелници растяха,
а майките старееха от грижи.

Не я изпяхме ние на земята,
вземи я ти във твойта пазва свята,
Кръстителю, и нека - в твое име-
да грее във децата ни навеки
и с нея нашта кръв да осветиме.


БЯЛА ВОДЕНИЦА

През априлий чудотворен пламък
ще огрее бяла воденица -
ще издялам воденичен камък
да измели сто ока пшеница.

Да раздам за здраве на мечкара,
нивите на лято да узреят,
дюлите да цъфнат над дувара,
румените лазарки да пеят.

Да се радват и да споменуват,
къщница имотна да те правят,
до Велики петък да се чуват,
до Великден теб да благославят,

та да станеш вече от постеля,
да дадеш на всекиго жълтица…
Ах, мели, да смелиш до неделя
сто товара огнена пшеница!…


ВЕЛИКИ ПЕТЪК

Денят какъв е чуден - синина
струи от свода днес- едно момиче,
подпряно до църковната стена,
раздава китки здравец и игличе.

На храма украсените врата,
отворени, от шума зеленеят
и сякаш там на Майката Света
очите кротко и набожно греят.

На църквицата кръстът позлатен
сега блести в Христовата зеница -
във спомена ми тоя чуден ден
е петъкът на Страстната седмица…


ХРИСТОВИ СЪЛЗИ

Този ден ще цъфнат
цветове сломени,
алени, червени,
ще засипят кръста
и светите рани,
пътища, поляни…
Ще засипят всички
дни и нощи тъмни,
а когато съмне
с херувимски песни
ще огреят будни
цветовете чудни.
За да станат бели
и небесно чисти,
ясни и сребристи,
за да се превърнат
в дни честити, нови
и в сълзи Христови.


СВЕТЛИЯТ ПЪТ

Като сребърен дим се извива
тоя път и далече отива…
Все нагоре, нагоре, където
архангели пазят небето
и всеблага, набожна и свята
Богородица бди над сърцата.

Тоя път е без кръв и без битва,
той е прошка, утеха, молитва
и извежда до кръста Господен,
дето Той бе разпнат и прободен,
дето в нощ и велика, и късна
победи и от гроба възкръсна…


ВЪЗКРЕСЕНСКА НОЩ

Татък край двете липи зелени
вий се пътят и цъфтят лепени,
като свещи пламнали жълтеят
и набожно, тихо се люлеят.

Там от снощи бие и не спира
тихото клепало в манастира.
Там сега се пеят чудни песни -
богомолни, радостни, възкресни…

Затова е млъкнала гората.
Затова и птичките, листата,
клоните и нивите зелени
греят като в празник посребрени.


 ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ

Колко ниско над земята
греят чисти небесата.
Грей вечерницата ранна
в тая нощ уханна.

И сега деца, старици,
със запалени свещици
чакат песните небесни,
светли и възкресни.

Ето, като вест благата,
вече тихо в тъмнината
звън камбанен се понесе…
Чуй, Христос възкресе!