Иван Вирган

превод: Иван Давидков

Славеят дочу тревожен: клоните трептят.
Как да им помогне с песен, та да разцъфтят?

Миг попя - и залюля се влажният клонак.
Чу на тръпни пъпки пукот - и започна пак.

И запя, и се унесе…И след всеки звук
повече коронки светли шумоляха тук.

Над градината се спусна сякаш дим сребрист.
Клонки, де ще поберете толкоз цвят и лист!

С мед натегнаха пчелите - как да полетят!
Славеят изчезна: сля се с песента цветът…

1937