ИЗ ДНЕВНИЦИТЕ

Георгий Свиридов

превод: Татяна Любенова

***
На църква ходех заедно с баба, която беше много религиозна. Помня, че особено много обичаше службата на Велики Четвъртък. Ходехме в църквата „Флора и Лавра” - малка, уютна, с добър хор. Спомням си множество деца с фенери. С помощта на тези фенери баба прикадяваше на кръст всички врати (от горния до долния праг), за да не проникват в дома ни нечистите сили.

***
Изкуството не е само изкуство. То е част от религиозното (духовното) съзнание на народа. Когато изкуството престане да бъде такова съзнание, то се превръща в “естетическо” развлечение.

***
Човекът, който от детството си е възпитан с книгите на Светото Писание, се вживява във величието на света. Той знае, разбира, че в света има нещо велико, тържествено и страшно… Страхът пред Бога помага на човека да се възвиси. Човекът, който знае, че Господ е истинският властелин на Света, Живота и Смъртта, с подозрение се отнася към самозваните посегатели на великото. Такъв човек не е толкова лесно да го управляваш, той носи в душата си силата на вярата.

***
Уморих се от безпочвените вопли и оплаквания по повод “нецивилизоваността” на Русия, главно от нецивилизоваността на руснаците. Странно звучи това, когато така говорят сънародници на Лобачевски, Менделеев, Гогол, Лермонтов, Тютчев, Есенин, Достоевски, Чайковски.
Наистина, аз говоря за културата, а не за цивилизация, за “Слово за полка на Игор”, а не за позлатените порцеланови клозетни раковини.

***
Съюзът на композиторите не се занимава с творчески задачи. Той се е превърнал в ясла за предприемчиви чиновци. Народните милиони се пропиляват за всякакъв род хрантутници. Продажността достигна през това столетие размерите на бедствие. За пари хората са готови на всичко. Парите се превърнаха в кумир, божество. Струва ми се, че над света в цял ръст се извисява някакъв гигантски Юда. Загубено е всякакво чувство за срам, всякакво чувство на уважение към своята страна и народ, обратно, поощрява се всякаква продажност.

***
За сериозно и задълбочено мислещият човек светът е пълен с тайни, докато образованият културен еснаф мисли, че знае всичко на света. Свещените книги от древността са пълни с тайни. Най-великата тайна е Христос.

***
Духовният свят може да бъде много прост и заедно с това много дълбок. Висше изражение на този характер представлява Христос. Този свят не познава раздвоение, каквото и да е вътрешно противоречие. Това е линия, устремена в безкрайността… Светът на Бог е прост.
Аз съм пристрастен към словото, като начало на началата, съкровена същност на живота и света…

***
Смелостта и дързостта са добри там, където зад тях стои правдата, дълбочината на житейските явления (житейска глъбина), висота на художествения замисъл. Каква полза, че смело и дръзко се говори за празни и незначителни неща; а съвсем лошо е, когато смело заявява за себе си неправдата.

***
Целият живот (видимият) е лъжа, постоянна лъжа. Всички вече са свикнали с това. Ние живеем, обкръжени с море от лъжи. Деца и родители, мъже и жени, общества, континенти, цели народи живеят в пълна неправда. Човешките отношения (видимите за нас), държавните, деловите са лъжа.

***
Необходимо е да разбираме музиката като съставна част от общия духовен живот на нациите, а не като обособено занятие.

***
При Есенин, в зрелия период на творчеството му - “свещена простота”, всичко е дълбоко, от душата, изстрадано е всяко слово. Всичко е просто, всичко е истина, няма и най-малка сянка от поза, претенциозност, позиране, самолюбуване - тъй като Неговото Сърце е било отдадено на хората, и защото Неговото сърце е изпълнено с безкрайна любов към всичко живо на света. Той няма да умре, докато е жив и един руски човек.

***
В началото на ХХ век в Русия се появява изкуство, стремящо се да се утвърди със сила, а не чрез художествена убедителност. (От този момент този род изкуство съвсем не е изчезвало. То процъфтява и днес).

***
Художникът е призван да служи, според силите си, за разкриване на Истината за Света. В синтеза на Музика и Слово може би е заключена тази истина. Словото носи в себе си Мисълта за Света (защото е предназначено да изразява Мисли). Музиката носи Чувство, Усещане, Душата на Света. Заедно те образуват Истината на Света.

***
В какво е силата на руското изкуство, руската литература (освен в таланта, сам по себе си)? Мисля, че тя е в чувството на съвестта.

***
Разговори за това, че Есенин не е културен, така, както и цялата Русия на миналото…Аз принадлежа към хората, които считат, че ние едва сега започваме да виждаме и да чувстваме истинското величие на Есенин, а обликът на неговата душа, неговите мисли и чувства, новаторството и неповторимостта на стиха му -всичко това далеч не е изучено и разкрито.

***
Има художници -”бунтари”, самодоволни и сити, прекрасно умеещи да живеят и да устройват делата си, художествените и житейските. Често те се докарват с имената на Ван Гог и на други злочестници, отхвърляни от съвременниците си, влачили жалко съществувание и едва след смъртта си получили признание за стойността на своя труд.
Много е възможно истинска стойност да имат тези творци (тоест техните съчинения), които някак си са отхвърлени от средата си, но не по признака “ляв”, а по съвсем друг. Например, Николай Рубцов. Той съвсем не е случайно явление в нашия живот, не е случайна биография и съдба.

***

Моцарт и Салиери

Любопитно е, че Пушкин е направил кръчмарският свирач - слепец. Това е тънък, гениален детайл! Той свири не по ноти, а по слух. Музиката на Моцарт той “хваща”, както се казва - от “въздуха” - който като че ли е пронизан, пропит от нея.
Казано по-просто: мелодията е този божествен дар, който е сътворен от Моцарт и който отсъства у “жреците” на изкуството, подобни на Салиери, владеещи тайните и хитрините на майсторството, умението на формата, контрапункта, фугата, оркестъра, но лишени от дарбата на вдъхновената мелодика, която се дава свише, от природата, по рождение.

***
Сега, в наши дни, на мода е изкуството от първата половина на ХХ век, в поезията - това са Пастернак, Ахматова, Цветаева, Гумильов, Манделщам, прекрасни истински поети, заемащи свое почетно място в руската поезия, място, което никой не може да им отнеме. Те оказват (заедно с други) несъмнено влияние върху съвременния творчески процес.

Творчеството на тези поети в същността си е лирическо самоизразяване, личността на самия поет е в центъра на творческото внимание, а животът е като фон, не повече от рисувана градска декорация, виждаща се зад гърба на актьора, произнасящ своя монолог…

***
Булгаков, Нестеров и Корин - трима велики руски художници, усетили в какво е патоса на съвременните им събития, преминаващи през националните, съсловно-социалните проблеми и всякакви други, те са видели самата същност, корена на нещата, духовния смисъл на ставащото, определящ всичко в строежа на новия живот, в строежа на обществото.
Дяволското е овладяло хората толкова, че самият дявол е удивен от това и благодари на хората за изповядваната в него вяра…

***
Простотата е изначално свойство на руското изкуство, коренящо се в духовния строй на нацията, в нейните идеали.

***
Тежко впечатление прави светоусещането на многолетните партийни властници на страната, държавата и партията, неотдавнашните членове на Политбюро, сега стоящи със свещ на публичните молебени. Кого може да излъже този безсрамен маскарад, той позори и Църквата. Хора без каквито и да е принципи, дори без подобие на съвест, само с голо честолюбие и властолюбие. Аз мога да разбера заблудата, иди - покай се. Вчера той е държал в ръка партийния камшик или наган, днес - свещ, утре ще даде заповед да се унищожи страна: своя или чужда, на него му е все едно. Честолюбивият глупец е способен на всичко, той може да запали Рим, да отсече главата, комуто е угодно: на приятеля си (или на велик човек), на свещеника. В него няма нищо свято, неговите потребности са да лапа и да командва.

***
Грози ни голяма беда. За нашата безценна земя, залята с кръвта на предците ни, народът ще получи соева чорбица и американско консервирано задушено.

***
22 август. Зловещи, мрачни събития от последните дни, потресаващи, освен със чудовищното скудоумие и със някаква фантастична лекомисленост. Хора - от двете страни на доброто и злото…
Тече много бързо създаването на класа от паразити. Смисълът, самата идея на тяхното съществуване: е борбата за власт над другите, над всички, сред които те се намират, за власт по пътя на въоръжаването, чрез силата на парите, златото, коварството и лъжата; доказателството за всички способи е, че те винаги са прави, каквото и да говорят, каквото и да доказват или крещят под формата на лозунги, винаги лъжливи, защото в основата на съществуването им лежи една и съща идея. Неспособни на съзидателен труд, нищожни в творческо отношение, те са способни да унищожават, да разрушават.

***
Хора във властта, нямащи никаква власт, винтчета с удобна резба, за нищо непригодни. Съществуват привидно. Тежки, опасни времена предстоят. Не знаеш какво да правиш. Работата ти се струва безсмислена, ненужна, безполезна. В същото време пумпалът може да се завърти обратно. Но светът, струва ми се, вече необратимо върви към пропаст.

***
Тези хора са готови да служат на всеки, комуто са угодни. Лишени от роден дом, семейство, и главно - от земя, те се продават и купуват. Страната и народите, населяващи я от древността, са продадени изцяло и завинаги на търговеца, владеещ нещастната страна, безсрамно ограбващ ни и безжалостно изтребващ ни.

***
Ние ще преживеем епохата на Третата световна война, която вече почти завършва и се случи пред очитени. Страната е унищожена, разкъсана на части. Всички малки (а отчасти и големите народи) получават условно “независимост”, обезоръжаване, нищета, неграмотност. Остатъците от бившата Русия ще бъдат управлявани от страна на хора, които са ни добре известни. Руският народ ще престане да съществува като цяло, като нация. И всичко при положение, че само шест години по-рано имахме боеспособна армия, ядрено оръжие, танкове, авиация и ракети. Как бързо се случи всичко. С каква бързина се оказа завоювана великата държава.