Семьон Петрович Гудзенко (5.03.1922, Киев - 12.02.1953, Москва) е съветски поет-фронтовак. Роден в семейство на строителен инженер и учителка. Украински евреин. След завършване на училище, се премества в Москва - през 1939 г. постъпва в МИФЛИ (Московски историко-философски и литературен институт). През юли 1941 г. отива доброволец на фронта, участва в боевете край Москва, тежко ранен в Смоленска област през 1942 г. После е журналист в “Комсомолска правда”, стига до Унгария с 3-ти Украински фронт. Публикува първите си стихове през 1941 г. в армейския печат, а първата си книга - през 1944 г. Издава “Другари по полк” (1944), “Стихове и балади” (1945), “След марша” (1947), “Задкарпатски стихове” (1948), “Битка” (1948), “Нови места” (1953). В края на 1940-те и началото на 1950-те много пътува - от Задкарпатието до Тува, пише стихове за пътешествията си, цикъла “Пътуване в Тува” (1949), поемите “Далечен гарнизон” (1950), “Армейски бележници” (1952), но главното в живота и поезията му остава преживяната война. Умира на 31 г. от раните, получени във войната. Вдовицата на поета по-късно става жена на Константин Симонов. Творчеството му посмъртно е представено в сборниците “Стихове” (1961) и „Завещание на мъжеството” (1971). Негови стихове са превеждани на български от Валентина Радинска, Никола Инджов и др.

Публикации:

Поезия:

НЕ, НЕ ОТ СТАРОСТ НИЕ МРЕМ…/ бележка и превод: Никола Инджов/ брой 36 януари 2012

ПРЕДИ АТАКАТА/ превод: Красимир Георгиев/ брой 51 май 2013

ОТ СТАРОСТ НЯМА ДА УМРЕМ…/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 128 май 2020