Петър Тоцев

Не е толкова далеч назад, но си е преди най-малко 15 поколения на една фамилия, съвсем достатъчно за един аристократичен произход. Става въпрос за габровци от 1515 година, посочени в подробен регистър на жителите (мъже), както и данъчните постъпления, съхраняван в Баш балканлък архиви Истамбул, Република Турция, преведен за нас от нашия съгражданин Румен Ковачев.
В предисловието се казва, че село Габрово е владение дадено заради службата му на един висш чиновник. Принадлежи към Търнови (Търново). На проход е по пътя от Казанлък за Никопол и Търново. По тази причина жителите му са освободени от два извънредни данъка, за което имат в себе си свещена заповед. Настоящето решение се издава, защото в стария регистър не е било записано. Габровци пазят 4 поста, като за всеки един се грижат 30 домакинства. За наше съжаление не знаем предния регистър от кое време е, което да ни позволи да погледнем още малко навътре в тази история.
Данните са за 194 домакинства, 127 от които се стопанисват от неженени мъже. Най-много са записите представени по формулата „…(име) „син на” …(име)”. Различията са в използването на понятието „стар” към 8 човека, 1 пришълец, 3 свещеника, 3-ма ковача и един пчелар. Има и 6 зетя, които представят имуществото на своите съпруги.
Споменаването на имената и родството ни дава възможност да забележим, че два са примерите, когато има представени три поколения – дядо-баща-син, в повечето случаи са само синовете без връзка с жив баща (67), към тях по двама братя, разделили бащиния си имот (30). Сред многодетните семейства, това с мъжки наследници е за 5 случая с 3-ма сина, с двама сина са 13 и с един син 8. Тъй-като за всяко домакинство е посочено дали стопанинът е неженен, това дава възможност да се определи, че броят на омъжените жени би трябвало да е 149. Повечето историци приемат, че населението от детска и младежка възраст е 33% от общата бройка хора, то тогава се получава сбор от 194+149+110 общо около 450 габровци около тази година.
За съвременните мащаби на България такова е достатъчно голямо село, което има полицейски функции, предполага войскови умения на жителите му, носене и ползване на оръжие, военизиран живот, определена дисциплина и специално отношение на властта към него. Тримата свещеника и тяхното място в списъците възможно определя функцията им на водачи в това общество, което е началото на традиция, продължаваща векове наред в Габрово. Споменаването на ковачите е знак за специалното им място в йерархията, както най-вече се обяснява с познанията им върху обработката на метала, монтьорството и шлосерството. По необяснимо е отделянето на пчеларя от общата маса, въпреки че в неговото занятие също се изискват солидни познания, както и продукцията му е една от най-търсените стоки в тогавашния свят.
Голямата група на неженените, която е почти 80% от данъкоплатците е много важна за характеристиката на селището. Такова огромно количество ергени поставя въпроса с търсенето на жени, което вероятно не може да се задоволи с възможностите на общността. От тук следва търсенето на други начини от близки селища, от което произлиза и разширяване на връзките. По това време Дряново е предимно с мюсюлманско население, както и Севлиево, докато Трявна все още не фигурира в османските регистри. Най-голяма възможност дава доскорошната столица и административен център – Търново. Ето един начин да оправдаем легендата, че търновските болярки са се скрили в старопланинските дебри, като са донесли със себе си част от облеклото и книжовните умения.
Другата общност, която се оформя, е тази на синовете, които са без възрастните си бащи. Те са 67 човека, което е възможен показател за трудностите пред тогавашните габровци. Става явно, че дълголетието на това място и в тези години не е една от характеристиките на местното население. Погледнато вътре в тази цифра в 23 случая това се отнася за по двама братя, 6 за трима, 4 с по един, или освен наличието на големите семейства, това е възможност за взаимопомощ в рамките на рода, която не е най-добрата за общността като цяло, но е характерна за самотните стопани.
Погледнем ли към данъците, които са заплащали, то се оказва, че освен испенче, задължителен за християните и евреите данък свързан с религията, те плащат данък за въоръжена охрана и данък върху виното, както и паричната равностойност на пшеницата и ечемика, който трябвало да предават.
Съвсем нормално е да приемем, че тук се произвежда пшеница, ечемик, вино, отглежда се овце и пчели, има лозя и се продава вино.
Щастлива случайност е, че е запазен и подробен регистър на жителите (мъже) – задомени и неженени младежи за 1544 г.
Той започва по същия начин, както предшестващия преди 29 години, дори и в тази си особеност, че отново се поправя една промяна, която трябвало да стане в предния тефтер. Сега обаче населението е нарастнало на 288 домакинства, което е с 94 повече от преди, появили са се 2 мюсюлмански семейства и данъка е нараснал повече от четири пъти. Последното е резултат от инфлация и детайлизиране на налозите върху увеличеното производство, а не е израз на промяна в увеличение на данъците. Сега точно е посочен броят на домакинствата, които изпълняват дервентжийска служба на 4 поста по 30.
Прави впечатление, че броят на неженените младежи се запазва много висок – 269 от всичко 288, което отново подкрепя твърдението за изключително опасното местоположение и задължения на габровци.
Много е съблазнително да се направи статистика и на най-често срещаните имена и редките изключения, но отделените редове ще са определено скучни за мнозина. Затова нека споменем някои примери. Най-използваните имена са на църковни светци – Иван, Йоан, Петър, Никола, производните от Стоян – Стано, Станьо и др. Храно, Брайко, Добро, Продан, Станимир, Драгое, Радослав, Богомил, Станимир и т.н. По странните са Драгошин, Сугам, Симане, Сенадин, Кинин, Ермин, Филип, Милош, Олдар, Радич, Кернич, вероятна връзка с други народности от Балканите и динамиката на миграционните процеси, засягащи и нашите земи.
Този поглед върху исторически процеси преди половин век развенчава митове и най-вече този за примитивното съществуване на нашите предшественици.