ЦИЦЕРОН
превод: Димитър Горсов
ЦИЦЕРОН
Трибунът римски говори
тъй пред тълпа, сред ропот смътен:
„ Аз късно станах и по пътя
бях стигнат от нощта на Рим…”
И в славата на Рим загледан,
на Капитолий от върха,
видя звездата й в праха
на величавите победи….
Блажен е, който посети
света през времена съдбовни -
ще срещне боговете нови;
на пира им ще се вести,
ще види зрелища безбройни,
ще бъде на съвета гост…
И с тях той приживе за своето
безсмъртие ще вдигне тост.
—————————–
***
Над хълмове, с лозя обвити,
златисти облаци пълзят;
зелени са в дола вълните -
повява над реката хлад.
И погледът в далечината
към прелестната вис лети,
и там съзира - над скалата
кръгообразен храм блести.
Там горе, сред скали сребристи,
животът е неприслоним,
и нежен, и пустинно-чист е
въздушният поток незрим.
Там стигне ли, звукът умира,
цари природата в злина
и нещо призрачно извира
като неделна тишина.
ЦИЦЕРОН
Оратор римский говорил
Средь бурь гражданских и тревоги:
“Я поздно встал - и на дороге
Застигнут ночью Рима был!”
Так!.. Но, прощаясь с римской славой,
С Капитолийской высоты
Во всем величье видел ты
Закат звезды ее кровавый!..
Блажен, кто посетил сей мир
В его минуты роковые!
Его призвали всеблагие
Как собеседника на пир.
Он их высоких зрелищ зритель,
Он в их совет допущен был -
И заживо, как небожитель,
Из чаши их бессмертье пил!
1829, начало 1830-х годов
—————————–
***
Над виноградными холмами
Плывут златые облака.
Внизу зелеными волнами
Шумит померкшая река.
Взор постепенно из долины,
Подъемлясь, всходит к высотам
И видит на краю вершины
Круглообразный светлый храм.
Там, в горнем неземном жилище,
Где смертной жизни места нет,
И легче и пустынно-чище
Струя воздушная течет.
Туда взлетая, звук немеет,
Лишь жизнь природы там слышна,
И нечто праздничное веет,
Как дней воскресных тишина.
1836
