Анна Ахматова

превод: Мария Шандуркова

***
Аз дойдох като безделница,
скука - все ми е едно!
На баира дреме мелница.
Спряло времето само.

Над тревичката повяхнала
плавно вие се пчела?
будя в езеро русалката,
но русалката умря.

От ръждива тиня всмукано,
езерото отесня,
в трепетликите събудени
месечинка заблестя.

Сякаш всичко обновено е.
Лъха свежест, аромат.
Аз мълча! Мълча, но време е
да съм като теб, земя.

—————————–

ПЕСЕН ЗА ПОСЛЕДНАТА СРЕЩА

Бе гръдта ми безпомощно хладна,
и олекнали - мойте крака.
На ръката си дясна надянах
ръкавица от лява ръка.

Стъпалата изглеждаха много,
а ги знаех, че само са три.
Чувах шепот сред есенни клони
да ме моли: „Със мене умри!

Че измамен съм аз от унила,
от променлива, злобна съдба.”
Отговарям му: „Мили мой, мили!
Аз със тебе сега ще умра…”

Песента от последната среща.
Аз погледнах към тъмния дом.
Само в спалнята грееха свещи
с пожълтял в безразличие плам.

***
Я пришла сюда, бездельница,
Все равно мне, где скучать!
На пригорке дремлет мельница.
Годы можно здесь молчать.

Над засохшей повиликою
Мягко плавает пчела;
У пруда русалку кликаю,
А русалка умерла.

Затянулся ржавой тиною
Пруд широкий, обмелел,
Над трепещущей осиною
Легкий месяц заблестел.

Замечаю все как новое.
Влажно пахнут тополя.
Я молчу. Молчу, готовая
Снова стать тобой, земля.

—————————–

ПЕСНЯ ПОСЛЕДНЕЙ ВСТРЕЧИ

Так беспомощно грудь холодела,
Но шаги мои были легки.
Я на правую руку надела
Перчатку с левой руки.

Показалось, что много ступеней,
А я знала - их только три!
Между кленов шепот осенний
Попросил: “Со мною умри!

Я обманут моей унылой
Переменчивой, злой судьбой”.
Я ответила: “Милый, милый -
И я тоже. Умру с тобой!”

Это песня последней встречи.
Я взглянула на темный дом.
Только в спальне горели свечи
Равнодушно-желтым огнем.

1911