НЕ ОСВОБОЖДАВАЙТЕ ИРАК ОТ МЕН

Мухсен Ал-Рамли

превод от руски: Георги Ангелов

НЕ ОСВОБОЖДАВАЙТЕ ИРАК ОТ МЕН

Мастилото, пролято във вашата преса,
е кръвта на моята страна.
Светлината, която се лее от вашите екрани,
са искри в очите на децата на Басра.
Човекът, ридаещ в тъмнината на изгнанието си,
съм аз;
сирак съм - вие убихте родителите ми: Тигър и Ефрат;
сам съм - вие измъчихте моя приятел Ирак.
О… земята ми е разпъната на кръста
на желанията ви.

Да … Вие, господари на войната,
чуйте ме:
Не на тържеството на войниците над покрива на моя дом!
Не на палача, натрапен от вас!.
Не на бомбите на вашата свобода, които падат
върху главите на моите хора!.
Не освобождавайте Ирак от мен и мен от него.
Аз съм Ирак.

Моите стихове са балсам за душата ми и знам какво искам!
Оставете ме на мира, забравете ме.
Върнете се към филмите си от другата страна на океана.
Оставете ми, което е останало
от минаретата,
гробниците на предците ми
и гробовете на моето семейство …
И пийте нефт, дано да се задавите!

Вземете черното злато и пясъците на пустинята!
Вземете си клиентите!
Отнесете на диктатора всичко, което е купено с моята кръв.
Вземете всичко, което искате и се омитайте!
Оставете ме на мира!
Оставете ме
с разстреляните мечти на сестра ми,
с палмите, обхванати от огън по бреговете на Месопотамия,
с костите на баща ми
и със следобедния ми чай.

Оставете ми само
тъжните песни на Юга,
танците на убития Север
и пауните на йезидите.
Оставете ме сам
да ближа раните на моята земя.
Сам
като Мария …
единствено със самотата ми.

Моят Ирак е разпънат на кръста на вашите желания.
Аз знам как да го възкреся.
Той знае как да се роди от пепелта отново.
Може би сте забравили, че той е създателят на Феникса?

Вървете по дяволите, господари на войната!
Чуйте ме:
Не бъркайте облаците на Багдад със самолетите си!
Не сейте войници в градината ни!
Не лишавайте майка ми от хиджаб!
Не!
Аз викам: Не освобождавайте Ирак от мен и мен от него.
Аз съм Ирак.

Моите стихове са балсам за душата ми и знам какво искам!
Оставете ми моето семейство и ме предайте на забравата.


РОЖДЕН ДЕН

Моята страна е торта.
И ракетите - свещи.
Празнуващите са много.
Кръвта ми подават в чаши.
Моят дом.
Убитото ми семейство.
Но чий е този рожден ден,
ако вече ме убиха
преди него?


ТЪГА

Това бодливо дърво,
което расте в сърцето.
То расте,
расте
и расте,
дотогава, докато не падне
единственият му плод:
гнилият труп,
… който си ти.


СТАТУИ

Статуите са в средата на изворите.
Ние - в средата на градовете,
в средата на света.
Ако статуите са нашите играчки,
ние чии играчки сме?
И какво биха изиграли статуите
в наше отсъствие?
Какво ще правят, ако си заминем,
угасили изворните струи?