НАСТЪПЛЕНИЕТО НА САЩ ЗА РЕСУРСИ, ДЕСТАБИЛИЗАЦИЯТА НА СВЕТА И ПОЛОЖЕНИЕТО НА РУСИЯ

Виген Акопян

превод от руски: Румен Воденичаров

Абсолютно безкомпромисният стремеж на САЩ за контрол над световните ресурси днес няма алтернативен път за запазване на американската система на глобално доминиране и следователно  на собствената икономика. Отчаяният набег  на американците към световните ресурси е резултат на опасността от колапс на установилия се световен ред за получаването на тези ресурси и стоки за „зелени  хартийки” или за заеми.

Тъй като засега нова система,  осигуряваща контрол над ресурсите, не е предложена и наложена, то американците удържат своето лидерство със  сила. Причините за агресия се измислят произволно. В случая със Сирия необходимостта от „създаване на буферни зони” т.е. за разчленяване на страната, се обяснява с факта, че Башар Асад убивал привържениците на своите политически опоненти, които са се съюзили с армията на въоръжени дезертьори. Но по-важното е, че този антиправителствен съюз пред очите на цял свят беше формиран в Турция - най-активният партньор на САЩ в региона.

Подобна ситуация в Либия даде повода за въздушните бомбардировки и линчуване на нейния лидер.

Такава тактика крие огромни рискове за САЩ и техните съюзници, защото  след икономическия крах ще доведе и системна криза на световната политическа архитектура.

Мащабът и динамиката на протичащите процеси в света показват, че много от тях се регулират  „ad hoc”, а  някои изобщо са излезли извън контрол. Безусловно към последните спада най-важното събитие на изминалата 2011 година - фактическият крах на европейския интеграционен модел. Само 10 години след грандиозния успех на техните предшественици Хелмут Кол и Франсоа Митеран, привържениците на идеята за вътрешен пазар на ЕС Ангела Меркел и Никола Саркози погребват това начинание, убеждавайки другите страни - членки за необходимостта от преразглеждане на Конституцията на ЕС, от децентрализация и увеличаване на суверенните пълномощия на Германия и Франция. Но това неизбежно води да пропорционално намаляване на правомощията на другите страни и възможността им за напускане на ЕС.

Китайските власти още в края на октомври 2011 г. предупреждаваха за такъв обрат на събитията в ЕС. Печатният орган на ККП „Женмин жибао” писа: „Европа трябва добре да разбира, че след депресията ще настъпи икономическа катастрофа в зоната на еврото. Тогава вече никой няма да може да се спаси от бедствието. Китайските власти смятат, че ръководството  на ЕС трябва да намали до минимум риска за излизане на отделни страни от еврозоната”.

В самата Европа ясно разбират същността на случващите се събития и дори знаят какво би представлявала тя. Бившият канцлер Хелмут Шмит пише в книгата си „В оставка”: „Хегемонистичните  и империалистически сили в САЩ се стремят да подкопаят и да разрушат Европейския съюз”. Германският политик е убеден, че „дееспособна и силна Европа противоречи на стратегическите американски намерения за световен ред и контрол над него.” Той стига до извода, че в случай на разпад на евроикономиката и на самия ЕС, в света ще последва открит сблъсък между САЩ и Китай.

„Женмин жибао” в същото време негодува: “САЩ са се превърнали в паразит, който живее за сметка на икономиките на другите страни. Опирайки се на долара като международна валута, Съединените щати пускат на пазара огромно количество купюри, изнасят долари и ги обменят за стоки. Тази уродлива финансова система осигурява на  американците разкошен живот. Доларът ограбва целия свят, но  сега настъпва неговият крах.”

За отбелязване е, че на 17 ноември 2011 година премиерът на Руската федерация Владимир Путин по време на визитата си в Китай е изразил на практика солидарна позиция, заявявайки в частност: „САЩ използват за своите цели статуса на долара като основна  валута.” Путин наблегнал на факта, че сега в САЩ се пускат необезпечени с нищо долари, т.е. Федералният резерв просто печата  „кухи пари”, които нямат никаква стойност.

Положението е абсурдно. Страните на света обменят реални ресурси за „кухи пари”, при това лъвският пай се потребява от самите Съединени щати. Очевидно в случая противоотровата може да се състои само в отказване от употребата на „кухите пари” т.е. от системата на паразитиране на САЩ.

Китай изглежда е избрал именно този път. Валутните резерви на Китай в долари непрекъснато  намаляват. През лятото на 2011 г. китайските банки са продавали по 2 милиарда долара  дневно (!) и по-голямата част от тези пари са конвертирани в евро. Изглежда оттук идва и безпокойството на Пекин по повод перспективата за Еврозоната. Вторият механизъм е преминаване на разплащането с другите страни в юани или в националната валута на контрагента. Тази система в момента функционира при разплащане между Китай и Русия. През април 2011 г. Централната банка  на КНР съобщи за пълно отказване от долара в международни сделки. Толкова мощен удар по американската система на икономическо доминиране изглежда накара Вашингтон да излезе от кожата си. Държавният департамент на САЩ в опит да повлияе някак на Пекин не можа да реагира  другояче, освен да заяви, че поддържа Филипините в спора им с Китай за островите в Южнокитайско море.

За изместването на долара работят и други страни, създавайки регионални валутни съюзи, включително и страните от Персийския залив. През 2009 год.  Саудитска Арабия, Кувейт, Катар и Бахрейн създадоха в рамките на програмата „Динар на Залива” Валутен съюз с Централна банка в Ел Рияд.

По същия път фактически ще тръгнат и страните на Евразийския съюз (Русия, Казахстан и Беларус), създаден по инициатива на ВВП.

Още един  проект за създаване на регионална валута „Златен динар” между Пакистан, Малайзия, Индонезия, Бруней и Република Бангладеш беше  предложен от Муамар Кадафи. Авторът вече не е между живите, но  новата валута се появява  на вътрешния пазар на горните страни.

 Активно се съкращава делът на доларовите резерви  в страните на Латинска Америка и Индия. При това Делхи по мнението на специалистите се явява негласен но доста надежден партньор на Иран, особено по въпроси, свързани с Пакистан.

За отслабване на позициите на долара непрестанно работи и Иран. През юли 2011 г. на остров Киш в Персийския залив  започна да функционира  иранска международна петролна  борса. На нея сделките се изчисляват само  в евро и в емиратски дирхами. Успоредно Иран води  преговори с Китай за доставка на китайски стоки срещу ирански петрол. По такъв начин двете страни се надяват да заобиколят санкциите на САЩ по отношение на ислямската република. В 2010 г. размерът на двустранната търговия между Китай и Иран е възлязъл на почти 30 милиарда долара, увеличавайки се само за една година с 40 %. Президентът на Иран Махмуд Ахмадинеждад заяви, че „има планове търговският обмен да достигне границата от 100 млрд.” Така че да се говори  при подобни условия за икономическа изолация на Иран е най-малко абсурдно.

Негативните за САЩ тенденции, по всичко личи, имат необратим характер, затова и предизвикват толкова опасна реакция. Експертите считат, че умишленото подриване на стабилността  в страните на Близкия  изток и Магреб е резултат от активната съпротива на американската администрация, надяваща се, че унищожената инфраструктура ще се нуждае за възстановяване от колосални доларови инжекции.

През последните дни на отиващата си 2011 г. Председателят на КНР заповяда на ръководството на ВМС на страната  „да се готви за война”. BBC цитира специалисти, които отбелязват, че тази фраза на китайския лидер може да бъде преведена като „въоръжена борба” или „военно стълкновение” , но  това не  изменя  смисъла  на изказването. В съзвучие с китайския лидер в същия ден Командващият на Корпуса на стражите на иранската революция генерал Али Джафари приведе войските си  в състояние на пълна бойна готовност. Както вече беше отбелязано, Китай заедно с Индия  е основен купувач на иранския петрол, а това означава, че всякакви попълзновения на САЩ и по направление Иран ще бъдат разглеждани като посегателство на енергийната безопасност на КНР. Очевидно в дадения случай за такова посегателство може да бъде сметнато и военно нахлуване в Сирия, която е най-близкият съюзник на Иран.

Демократически триумф на исляма и безопасността на Израел

Ще отидат ли Съединените щати на открита агресия срещу Сирия?

За да се разберат последствията, които са заложени в такава акция е достатъчно да се осмисли подтекста в изявлението на вицепрезидента Джо Байдън, направено в Турция след срещата му с министър председателя Реджеп Таип Ердоган. „Не е задължително крушението на режима на Асад да разпали регионален конфликт между сунитите в Сирия и Западен Ирак и местните шиити, а също така с шиитите в Ливан и Иран”. По този начин американският политик, по всичко личи, не изключва и противоположния катастрофален сценарий. Или може би отсега предупреждава, че той може да бъде задействан.

По данни от кувейтски източници Техеран и Дамаск са подготвили план  за съвместна борба срещу чуждестранно нахлуване. Като първа от възможните мишени се назовава Турция. Самият Техеран отдавна излезе от рамките на просмукваща се  информация в медиите и публично огласи своите ответни действия в случай на нахлуване в Сирия. В частност командващият въздушно-космическите сили на Корпуса на стражите на ислямската революция в Иран, генерал Амирали Гаджизаде открито предупреди Турция, че ще последват ракетни удари по американски обекти на нейна територия. Иранският генерал заяви, че в случай на възможна атака срещу Иран , на прицел на първо място ще бъдат поставени елементи от ПРО на НАТО в Турция. „Те искат да накарат обществеността да повярва, че всичко се ръководи от НАТО,- казва той. Днес ционисткият режим действа под името Съединени щати. А Вашингтон води делата си под прикритието на НАТО. Въпреки това турският народ е предупреден и ние вярваме, че мюсюлманският турски народ ще предотврати тази ход и когато му дойде времето ще разкъса на парчета тази система.”

Планът, публикуван от изданието  El Siyasah предвижда шест фронта за действие:

  • 1. Нападение над Турция от страна на Иран, Сирия и Ирак, и активни действия на кюрдите в Източна Турция.
  • 2. Нападение над Суецкия канал със силите на ХАМАС и Иран. Включване на джихадисти от Йемен и Сомалия.
  • 3. Атакуване на западни плавателни съдове в Персийския залив, в това число и на петролни танкери. Ливанската ХИЗБУЛА и проирански групировки в Бахрейн и ОАЕ ще извършат нападения на американски бази.
  • 4. Провеждане на широкомащабна операция срещу силите на НАТО в Афганистан и снабдяване на различни паравоенни групировки с пари и оръжие.
  • 5. Ливанската ХИЗБУЛА ще вземе под контрола си всички ливански държавни учреждения, а също ще нападне цели, принадлежащи на страни от НАТО.
  • 6. В сектора Газа ХАМАС ще обстрелва Израел, а след израелски ответен удар срещу него също ще бъде насочена сирийската армия.

От последната точка на съвместния план става ясно, че главна мишена на сирийско-иранския отговор ще стане Израел, който по време на „арабската пролет нееднократно предупреждаваше САЩ и западните страни за безпрецедентния риск от заплахи. Ситуацията за Израел се усложнява от вероятността, че след свалянето на режима на Мубарак в Египет, властта може да попадне в ръцете на  радикални ислямски сили. На първия тур на изборите в долната камера на египетския парламент „Мюсюлмански братя” (Партията на свободата и справедливостта) получи около 40% от гласовете, а салафитската партия „Ан Нур” набра 25%. Подобен успех на ислямските партии беше пълна изненада за управляващия в момента Египет Висш военен съвет, който всъщност свали Мубарак. Светските кандидати за държавен глава на Египет имат малки шансове за победа. Експертите предричат, че една от следващите стъпки на бъдещите власти в Египет може да бъде денонсирането на  мирния договор с Израел, защото тази точка от предизборната програма на „Мюсюлмански братя” има горещ отзвук в масите.

Аналогични електорални нагласи има и за ислямските партии в Тунис и Мароко. Оказа се, че правителствата на западните страни и преди всичко на САЩ, поддържайки масовите демонстрации на „арабската пролет”, са приели желаното за действително. Събитията в Египет не оставят съмнения за демократическия триумф на исляма като алтернатива на американския диктат в региона.

Именно това обстоятелство буди тревога и кара Тел Авив да бърза. На 6 декември близкият до израелските служби сайт DEBKA съобщи, че сроковете за войната в Близкия изток де факто вече са определени. Според изданието в тази война, освен другите, ще участват Израел, Сирия и Иран. Ядрените обекти на последния ще бъдат атакувани. Между признаците за приближаваща война експертите посочват „безпрецедентно съсредоточаване на ресурси от страна на Русия и САЩ в района на Сирия и Иран” (на 6 декември към бреговете на Сирия беше отправена корабната авионосна група на Северния флот на РФ начело с крайцера „Адмирал Кузнецов”), както и силния натиск, оказван от САЩ върху Израел през последните седмици.”

Вашингтон разбира, че Израел е в състояние да нанесе удар по Иран против волята на администрацията на Барак Обама. Но Вашингттон очевидно не е склонен да бърза с военна акция срещу Иран, имайки предвид списъка на контрамерките, които е готов да предприеме Техеран. Те ще поставят под въпрос както безопасността на Израел  (като се вземат предвид тенденциите в Египет), така и ще усложнят до крайност задачите на САЩ в Пакистан и Афганистан.

Ето защо единственият плацдарм, който е способен да осигури поле за маневриране, остава Русия и Централна Азия, притежаващи не само транспортен потенциал, но и огромни природни ресурси.

Изборът на Русия срещу „Единен Кавказ” и „Северна мрежа”

Безпрецедентната активност на Вашингтон в този регион само потвърждава това предположение. Централното командване на САЩ констатира: „След прекъсване на пакистанските транспортни коридори за доставки на войските на НАТО в Афганистан, нарасна значението за доставки по  Северната транспортна мрежа и Узбекистан. Това е мрежа от железопътни и въздушни линии на територията  на Централна Азия, въведена в експлоатация в началото на 2009 г. Тя беше разработена като алтернатива на пакистанския маршрут, по който зачестиха засадите и палежите на ешалони с товари за НАТО. В момента по Северната мрежа се превозват до 90% от товарите с невоенно предназначение за Афганистан. Освен това през територията на Централна Азия се доставя над 60% от горивото за коалиционните войски.

Китай без съмнение внимателно следи стратегията на Русия.

Официозът „Женмин жибао” стига до извода, че инициативата на президента Медведев за „презареждане” в руско-американските отношения ще доведе за пореден път до ограбване на Русия. Временното частично сътрудничество на Москва и Вашингтон само маскира техните „дълговременни и всеобхватни  противоречия”. Не може да се прогнозира колко ще продължи този „период на стратегически възможности”. А и такава прогноза вече не е необходима. Маските са свалени. В края на своя мандат Дмитрий  Медведев заяви  възможността за отказ на Русия от разоръжаване и денонсиране на договора  за СНВ при условие, че ситуацията с разгръщане на ПРО на НАТО в Европа стане неблагоприятна за неговата страна. Няма съмнения, че ситуацията, от която се опасява руският президент ще бъде определена като „неблагоприятна”, защото тъкмо във времето на „презареждане”, нито за момент не се прекъсна процеса на развръщане на ПРО на НАТО в Източна Европа.

Между впрочем, „Северната мрежа” за доставка на невоенни товари за Афганистан, още незавършена, измени характера на своето функциониране. Командващият сухопътните войски на САЩ генерал Винсент Брус при посещение в Узбекистан в края на ноември 2011 г. обяви  планове за „преразпределяне” на излишна американска бойна техника между страните, влизащи в Северната мрежа. Тези страни са не само Узбекистан и най-малко още Туркмения и Киргизия, но в перспектива  също Таджикистан и Казахстан. Няма как руското ръководство да не се тревожи  от съдбата на излишното въоръжение, което безвъзмездно ще попадне в страните от Централна Азия след 2014 г. В дадения случай става въпрос за рязко намаляване на мащаба на военно-техническо сътрудничество с бившите съветски републики т.е. за намаляване на влиянието на Русия в региона, тъй като при отсъствие на ефективни политически и икономически модели това остава последен коз в арсенала на Москва.

Не по-най добрия начин  се развиват нещата и в Закавказието - опорен пункт в междинния коридор за  доставките   по  „Северната верига” в Афганистан  и  за извличане на ресурсите от Централна Азия в обратна посока. Инициативата за обединение на Кавказ, която огласи президентът  на Грузия Михаил Саакашвили по време на посещението на арменския президент Серж Сарсисян, е само едно ново потвърждение, че Русия има много сериозни проблеми в този район. А провалът на Москва на президентските избори в Южна Осетия е демонстрация, че съществуващите проблеми  ще имат неприятната тенденция към нарастване. Най-обидното е, че при огромно доверие на обществото към Русия, отговорните руски структури  демонстрираха неадекватна полититехнология. И това се случи в най-неблагоприятен период, точно тогава, когато Русия активно се обвинява за създаване на „марионетни режими” на нейната територия.

С една дума - налице е технологично изоставане на външната политика: отсъствие на адекватен аналитически материал, организационни инструменти и експерти.

Ние сме длъжни да защитим суверенитета на Русия, трябва да намерим форми за защита от външна намеса” - заяви министър-председателят Владимир Путин на 8 декември след подаване на документи  за участие в президентските избори  на Русия. Само преди 3 години на 6 април 2008 г.  той беше заявил, че предава външнополитическите въпроси на РФ в ръцете на новия президент Дмитрий Медведев. Явно настъпва момент, когато тези въпроси и проблеми, някои от които стават горещи, ще трябва да се поемат обратно от него.

В интервю за руските телевизионни канали на 18 октомври 2011 г. руският премиер каза по  въпроса за глобалната конкуренция: „В съвременния свят, колкото и атрактивни  да са минералните ресурси на  Сибир и Далечния Изток, все пак основната битка  не се води заради тях и ние не смятаме да спорим с Китай.  Главната борба се води за световно лидерство. Тук Китай има други конкуренти. Нека  се разбират помежду си.”

Но ще позволят ли на  Русия да остане настрана в  тази схватка?

Глобалният характер на възможната валутна война, перспективата от децентрализация на ЕС, подкопаването на стабилността в Близкия изток и проникването на САЩ в Закавказието и Централна Азия не внушават особен оптимизъм.


www.regnum.ru 09.12.2011