Основоположник на новата поезия в Иран

Аршам Арияманеш

превод от руски: Татяна Любенова

Нима Юшидж е псевдоним на основоположника на съвременната поезия на Иран Али Есфандияри, син на Ибрахим Хан Азам-ас-Солтан Нури, роден в село Юш, провинция Нур.
Започнал обучението си при местния ахунд, той продължава образованието си във френския колеж „Сен Луи” в Техеран.
Познаването на френския език позволява на Нима Юшидж да се запознае със западната литература. В автобиографията си той пише: “Запознаването с чуждите езици ми откри нов път.” През 1922 година излиза на бял свят неговата “Поема за посърналото” (или “Посърнала поема”). Именно на Нима сме задължени за появяването на новото течение в поезията “Ше’ре ноу” (нова поезия).
През 1923 година, в зората на новата поезия, той пише първата си романтическа поема “Афсане”, а след четири години излиза на бял свят още едно лирическо стихотворение “Семейството на войника”(1927).
През 1931 г., трийсет и три годишен, Нима започва проповедническата си дейност в училището на Хаким Низами Астар. Това е много важен период в живота на поета, който значително е повлиял върху светоусещането му. Интересно е да се отбележи фактът, че той започва да пише стихове още през младите си години, поощряван от своя учител Незам Ваф. За това свидетелстват частично запазените записки на Нима Юшидж, писани през 1932 - 1936 г. Турадж Хачани събира в поетически сборник такива произведения на поета, като ” Посърнала поема”, “За нощта”, “Благодеяние за презрените”, “Лъв”, “Малък извор”, “Възпоменания”, “Козата на Мула Хасан”, “Кокетното цвете”, “Харкан”, Лисица и петел”, “В памет на родината” и др.

По време на конституционния режим и след него, особено след идването на власт на Реза Хан и до края на неговото управление, смелите поети, пишещи за съвременната действителност и на политически теми, били подложени на гонения. Например, загиват Ешки и Фарухи, Ареф Казвини е затворен и умира от глад, такава е участта и на Ирадж Мирза. През този период Нима се обръща към своя особен символизъм, посредством който завоалирано изразява политическите си възгледи. Така, в дивана на Нима не само, че голямо количество стихове са явно демонстративни, но и самите названия на стихотворенията говорят сами за себе си, например: “Феникс”, “Камбана”, “Птицата на Амин” и др.
Покойният Ахаван Салес разказва: “Веднъж, след преврата, шахът попита в затвора: “Възможно ли е отново да се пишат стихове така, че да са понятни на народа, а не такива като на тези господа?”
По мнение на езиковедите и критиците, поезията на Хафез също е пълна с метафори и игрословици, с прийоми, които се наблюдават и в поезията на Нима.
Според спомените на писателя Джалал Але Ахмад, вечер на събранията се декламирали стихове и когато идва редът на Нима, появявала се мълния, електричество, на масата на представящия се запалвали свещ и Юшидж започвал да чете стихотворението “О, хора!”, явно отразяващо царящите в помещението настроения и атмосфера.
Поетът не бил богат. Не особено големите пари, които получавал от Министерството на културата по това време, едва покривали разходите му. Съпругата му Алие Ханум била служител в националната банка (Банка Мели Иран) и поддържала Нима през целия му живот.
На пенсионна възраст, Нима, намиращ се в дома си, пишел стихове. Преживявайки по-голямата част от живота си в Юш, той трудно би могъл хармонично да просъществува с градската литература и култура. Юшидж винаги обичал планинския въздух и с часове се отдавал на спомените за своето родно място. С настъпването на лятото, Нима давал под наем своя дом на улица „Дазашиб” и се връщал по родните места.
Последните десет години от живота си Нима дружи с много поети. Той постоянно бил обкръжен от млади хора, с които разговарял. Тези години преминали безметежно и не оставили следи в неговите вътрешни преживявания. Във възгледите му се забелязва омиротворение, движенията му изглеждали равномерни.
Джалал Але Ахмад си спомня: “Този човек беше далече от различни по рода си претенции, той живееше скромно и просто. Имаше чисто сърце, присъщо на селските жители, всичко го учудваше. Колкото повече затягаше своята примка животът, толкова по-тъжно притягаше и той своя пояс. Така с години оставаше скрита перлата на сърцето му в раковината на дисхармонията. В очите му - огледало на нашата епоха, светеше покой, сякаш излъчващ се от неговата покорност.” В последните минути на живота си, той помолил да му донесат Корана. Последният стих, който прочел на този свят, била клетвата на всички ангели.
През целия си живот той безумно обичал мястото, където се е родил и израснал. И в завещанието си моли прахът му да бъде предаден на родната земя.

Изследване на новата поезия

Поезията на Нима може да се разглежда от две страни:
Съдържание и Форма
а) Отличителна черта на съдържанието на стиховете му е новият поглед към природата, новата социална ориентация, използване на методите за разкриване на социалните проблеми, отражение на природата и местните цветя.
б) Особености на неговата форма - те се състоят както от дълги, така и от кратки меср (полустишия), разместване на римите.

Свободна поезия или поезията на Нима

Свободната поезия или поезията на Нима: присъщо й е наличието на размер, при отсъствие на отчетлива рима. Към този стил може да се причислят такива поети като Мехди Ахван Салес, Сухраб Сепехри, Кайсар Амин Пур.
Белият стих: има мелодия, но няма размер (аруза), римата може и да липсва. Представител на този стил е Али Масуи Хармаруди.

Поезията на новата вълна: тук няма нито мелодия, нито рима, нито ритмика. От прозата тя се отличава по наличието на поетическа фантазия. В този стил пише Ахмад Реза Ахмади.

Простотата в поезията на Нима

Ще цитираме откъс от стихотворение, което независимо от своята простота е изпълнено с дълбок смисъл:

Веднъж от селото в града жена пристигнала.
Оглеждайки наоколо, отломки огледални тя намерила,
възкликвайки:” Истински бисер е това!”
Поглеждайки в парченце огледало,
видяла себе си и извинила се:
“Прости, сестрице, аз не знаех, че бисерът е твой!”
Родени сме и двете в село,
а в огледалото на този свят,
от всичко друго, най-малко себе си познаваме.”

Родината на Нима

Домът на Нима Юшидж, известен съвременен поет-новатор, се намирал в село Юш. Той представлява централен двор с многобройни стаи от всяка страна, и благодарение на особените декоративни елементи, като например: причудлива тухлена зидария, изящно моделирана и прозорци с подемна рамка - е считан за известен исторически паметник на Мазандеран от епохата на Каджарите.

Нима Юшидж, основоположник на новата поезия в Иран, се ражда в този дом през 1898 година. Повече от 200 години преди това, домът с площ от 1586 кв.м. с красиви повдигащи се прозорци, бил построен от дядото на Нима, известният Назъм Ела Йол.
През 1947 година Нима описва този дом в стихотворението «Бащин дом». В началото на януари 1960 година той умира в Техеран и бил временно погребан на гробището Ибн Бабуйе.
Но според завещанието му, Организацията “Културното наследство на Мазандеран» и многобройна група от мислители, приятели-литератори, препогребват тялото в родната му земя през 1995 г.
Ще споменем, че през 1994 г. Организацията «Културното наследство на Мазандеран» започва ремонт и реконструкция на сградата с цел да се основе в него първият музей “Поезията на Иран”.

Домът на Нима Юшиджа на улица „Дазашиб” в Техеран

Последните години от живота си Нима Юшидж преживява в Техеран, в дома на улица „Дазашиб Таджриш”, където и напуска този свят. Безусловно, домът на Нима за всеки, който се интересува от литература и в частност от съвременната персийска литература, е своего рода паметник.
След смъртта на поета, домът е бил продаден и едва след много години било взето решение да бъде разрушен. Това дава тласък на културната общественост веднага да се заеме с неговото спасяване. В кратък срок (48 часа) компанията «Хещ и Хуршид» подготвила и представила на Организацията «Културно наследство” законният акт на дома, заедно с плана за предотвратяване на неговото разрушаване и причисляването му към списъка на националните паметници на страната. Този дом, с 50-годишна история, заемащ 180 метра поземлен участък, с обща площ 680 кв.м., е построен в съвременния архитектурен стил на Шамиран. В него има веранда с осем колони, двор и градина с множество стари дървета.
Има надежда, че може би, благодарение на съответния проект, този дом ще се превърне в музей на Нима Юшидж.