Нима Юшидж

Нима Юшидж (псевдоним; истинско име Али Есфендяри) (1897, село Юш, Мазендеран, - 6.1.1960, Техеран) е ирански поет, литературен критик, изкуствовед. Учи във френския колеж Сен Луи в Техеран. В периода 1938 - 1941 г. е редактор на сп. «Музика» в Техеран. Застава начело на поетичната школа «Нова поезия» («Шере ноу»). Автор на лирически стихове, както и на поемите «Приказка» (1921), «Поема за помръкналото» (1921), «Семейството на войника» (1925), «Манели» (философска поема, 1957). Кратки стихове: «Лее се лунна светлина» («Митаравад шабе таб»), «О, нощ» («Эй шаб», 1923), «О, хора» («Эй адамха», 1941) Поезията му е символична, но близка до действителността и социално остра. Той съчетава похватите на аруза със свободната ритмика, което спомага за обновяването на националната поетична форма. Естетическото си кредо изразява в книгите «Две писма» (1946) и «Значение на чувствата» (1956). Автор и на сборник статии за психологията на художественото творчесто, за закономерностите и особенностите в развитието на съвременната персийска литература. На български са издадени негови «Избрани стихове» (2002) в превод на Николина Кунева и Димитър Милов.


Публикации:


За Нима Юшидж:

НИМА ЮШИДЖ/ автор: Аршам Арияманеш/ брой 36 януари 2012