Николай Самохин

Николай Яковлевич Самохин (1.08.1934 - 11.01.1989) е съветски руски прозаик и журналист, автор на повече от двадесет книги. Роден в алтайското село Утянка. Детството и младостта му минава в работническите покрайнини на Новокузнецк. Завършил средно училище, после с отличие -Новосибирският институт за воден транспорт. Работил като инженер в проектантски институт, майстор в строителството на новосибирския Академично градче. Същевременно се занимава с журналистика - кореспондент е на редица вестници, включително „Литературная газета”. Работил като отговорен секретар на сп. „Сибирски огньове”, а в последните години е партиен организатор на местното отделение на Съюза на писателите. Публикува от началото на 60-те г. Пише хумористични и сатирични произведения - лирични, остро социални и психологически. Първата му книга е с фантастика - „Прекрасна несправедливост” (1962), освен нея написва още двайсетина фантастични разкази. След нея следват книгите „ 2000 колумбовци” (1963), „Връстници” (1963), „Само истината, или кошмарни неща” (1965), „Странни хора” (1966), „Блондинка на буква Л” (1967), „Хумористични разкази” (1969), „Шишкебап на чист въздух” (1970), „Тримата прекрасни герои” (1972), „Безкористният Гена” (1976), „Време на големи снегове” (разкази и повести, 1977), „Толкова близо, толкова далече…” (повест и разкази, 1980), „Повести” (1984), „Някъде в града, в покрайнините” (повести, 1986), „Сбогуване с веселбата” (разкази и фейлетони, 1987), „Хумористични разкази” (1988), „Торба с кедрови орехи” (повести и разкази, 1988), „Разкази за предишния живот” (разкази, повести, стихове, 1990). Живял в Новосибирск. Самоубива се в краймосковския Дом за творчество в Голицино.


Публикации:


Проза:

ТОЙ ЗАПОЧНА ПЪРВИ/ превод: Татяна Любенова/ брой 36 януари 2012