ДАЕШЬ ДЕЛИБЕРАЛИЗАЦИЮ!

Румен Воденичаров

Либерализмът е пагубен и за България

За 22 години демокрацията не можа да повдигне жизнения стандарт на българите. Европа навлиза във втората спирала на криза, а т.н. западна демокрация се налага  все по- често с войни и оранжеви революции. По всичко изглежда, че на безкритичното възприемане на демокрацията, за която излязохме по площадите през 1989-1990 год. трябва да се сложи край.

Фактът, че който си позволява да изтъква положителни страни на  „тоталитарната” държава и  плановата икономика, априори е заклеймяван като враг на демокрацията, е доказателство, че тя е превърната в догма.

Привидното примиряване на болшинството граждани  с тази догма малко се различава от поведението им преди 10 ноември, когато безропотно търпяха догмите на марксизма-ленинизма. „Комунизмът - висш и последен стадий …..” не се различава много от провъзгласения „край на историята” от американския философ Френсис Фукуяма т.е. окончателна победа на либерализма, западане на държавата и тържество на пазара…. и САЩ. И в двата случая алтернатива не се предвижда и не се допуска. Предвиждат се обаче санкции за по-твърдоглави лидери и за цели народи, които следват лидерите си, а не принципите на догмата.

Любимото оръжие за обезсилване  на идеологическия противник са правата на човека. Оказва се, че западната концепция за универсалните човешки права е доста по-различна от тази в страните на Ислямска конференция или Индия и Китай. е трудно да се каже. Сравнението коя страна е по-демократична е трудно да се направи, защото разликите не са съществени. Дали САЩ с техния „патриотичен закон” и 2% от населението в затворите или Китай с контрола на държавата (разбирай ККП) и изпълняване на  3000 смъртни присъди годишно. Черно-бели са нещата само при тотална липса на демокрация (Северна Корея) или при тотална слободия (България).

Меракът на Съединените щати да останат лидер на еднополюсен свят доскоро беше очевиден и сякаш осъществим. Действително, ако хегемонията на САЩ се беше приела безболезнено на всички континенти, повечето проблеми или както либералите обичат да казват „предизвикателства” биха изчезнали. Федералният резерв ще печати зелени хартийки, а останалите ще ги получават срещу суровини. Кризата, в която натопиха  света през последните години предизвика реакции от правителствата на страните от БРИК, показващи че мастити геополитици по-скоро са приемали желаното за действително. Държавният дълг на САЩ от 14 000 милиарда долара няма да се върне, но не позволява поддържане на високотехнологична армия с численост колкото тази на България в Балканската война (570 000).  Пресметнато  е, че тази армия не може да води повече от една война едновременно и че 500 военни бази по всички континенти идват много за световния полицай.

Демокрацията по западен образец „зацикли”, защото преходът към нея в режим на неолиберализъм води вместо към просперитет, до всеобщо обедняване, пропаст между бедни и богати, власт на парите и на престъпния свят.

България стана христоматиен пример как точно при демократична конституция и либерални закони властта вместо на народа принадлежи на олигарси  и агенти на влияние. Зиновиев я нарича „тоталитарна демокрация”, други я наричат „олигархичен капитализъм”.

Ето защо все повече мислещи хора започват да се отнасят критично към премиера Бойко Борисов, който се изживява като едноличен стопанин на държавата. Нито едно важно решение не може да бъде взето без неговото благоволение. Разделяне на властите? Отнюд. „МВР (т.е. Цецо) да арестува шофьорите на ТIR-ове, които не са спрели своевременно и са запушили магистралата “- е мъдрият изход на премиера от проблема с обилния снеговалеж.

Неговият пример е заразителен за друг лидер (законодателя и все още лидер на „Атака” Волен Сидеров), който има готово решение за етнически проблеми и предложи„циганските барони вместо да дават интервюта, да бъдат разстрелвани” (Гореща точка, TV7, 8 януари)

Наблюдавайки как народните избраници  живеят на широка нога с държавни субсидии, стари познати от митингите за демокрация при среща с мене завършват разговора си така: “Мани, мани! Каква я мислехме, а каква стана!”. Откровено казано пред такава балканска демокрация предпочитам „татовата”. Тя поне беше безмилостна към битовата престъпност, шпионажа и наркотиците. Давам си сметка, че обратният процес е неосъществим в момента. Поколенията се смениха, много от младите са с промити мозъци от сапунени сериали, екшъни и реалити шоу. Последният пример е направо комичен: На 10 т.м. двама гангстери-обирджии на пенсиите на гладните пенсионери влезли в една  каса, викайки каквото са гледали от екрана: „Това е обир!”. Но заякналите след коледните гощавки служителки не били гледали екшъни и, вместо да легнат на земята, ги подбрали с шишета по главите. Нямам думи. Границите на ЕС са отворени и други българи, които търсят реализация или не могат да чакат залеза на мутрите и интеграцията на ромите, продължават да напускат, оставяйки като зестра на Родината си бомба със закъснител за пазара на труда. Либерализмът създава поколение индивидуалисти, за които понятия като патриотизъм и солидарност звучат архаично. Тържеството на неолиберализма засилва неравенството между хора и държави. Всичко трябва да бъде атомизирано и превърнато в свещена частна собственост, за да се управлява от задкулисието по-лесно. Затова Европейският съюз ще има проблеми, затова се подкрепя арабската пролет и се подготвя войната със Сирия и Иран, затова се надига вой срещу идеята на Владимир Путин за Евразийски съюз.

След еуфорията по либерализма през 90-те години, западането на десни  партии като СДС в България и СПС (Союз правых сил) в Русия показва, че неолиберализмът и неговата производна западната демокрация нямат сериозна почва в страни, в които парите и печалбата векове не са били  определящи за поведението на гражданите в обществото.

Демокрацията като догма се нуждае от преоценка. Култовата фраза на Уинстън Чърчил (по-малко известен като един от виновниците за бамбардировките на София през II-та световна война), която „либерастите” често повтарят, е време да бъде оборена от сериозни мислители, загрижени за бъдещето на планетата.

Нямам предвид бившия външен министър Соломон Паси, който мислейки как да спаси Човечеството, сега се е загрижил не как да се изхранят излишните 6 милиарда жители, а за консенсус при приемане на космическо право, което да попречи на ядрени терористи да пренасочат Луната към Земята,  действайки от  обратната й страна ?!

А всъщност международните терористи са между нас, а не в Космоса. Повечето са от потеклото на Паси и работят в банките на Лондон и Ню Йорк. Един даже е командирован в България да поддържа геноцида на пенсионерите. И без да пада Луната на Земята през 2012 г. според Джеймс Лавлок „Отмъщението на Гея” е в ход .

На 17 декември м.г. на митинг в Москва  публицистът Николай Стариков издигна лозунга „Даешь дегорбачовизацию!” и поиска отнемане на руското гражданство на рушителя на СССР Мишка меченый. Мисля, че първият лозунг на бъдещото  народно обединение, независимо как ще се нарича то, трябва да бъде:

ДАЕШЬ   ДЕЛИБЕРАЛИЗАЦИЮ!”