ОТБЛЯСЪК
превод от руски: Спаска Гацева
ОТБЛЯСЪК
(четири сонета за любовта)
***
Не лъже любовта. Но паметта
по-силна е, макар да не прощава.
След всяка среща той по-мрачен става,
а още нищо не долавя тя.
Не чува нищо още, не разбира
какво преглъща с глас полусмутен:
че е отплувал оня миг свещен -
от любовта когато се умира.
И благославя думите му с дни -
от палубата. Лунните вълни
отнасят я - с надежда, с полустрах -
да го спаси от бъдния му грях.
Тя няма още как да разбере:
днес полужива, утре ще умре.
***
Днес полужива, утре ще умре -
а всеки миг блаженство го нарича?
Спасителните морски брегове,
пристанищата чужди я обичат.
Чете молитвеното му писмо.
Тъгува той, той среща иска с нея.
А все по-тъжна става май. Защо?
Сама не знае отговора де е.
И си измисля: не, ще стане друг.
В Атлантика - сънува го съпруг.
Сама решава: пак ще бъдем ние.
Зад хоризонта нова пролет. Знак -
да потърпи сърцето. Няма как.
Сърцето не е само лист хартия.
***
Сърцето не е само лист хартия.
Ще потърпи - на листът днес е ред.
Взаимната любов е цвят, от тия,
изгубили се в донската си степ.
Помръква синеокото небе.
Кажете, Анна, Ларина, Аксиния-
видяхте ли цветчето свое синьо?
Не казват те. Или й казват: не.
Коя съм - пита - Негова ли? Ничия?
Боготворя го, мразя го, обичам го.
На никого си! - чува тих ответ.
Недей заключва любовта в сонет.
Живее тя по други правила.
Най-трудно е на белите листа.
***
Най-трудно е на белите листа.
Звучи сонетът там почти банално.
А може би проблясва светлина
на сцената житейска травиално.
А може би той полет е, не крах?
Писмо последно моли за пощада.
Тъгувал бил: защо такъв размах
сменил за изкусителка по-млада?
И пак изчезва. Силна и сама,
след него тя се втурва - към дома
на вечната любов, а там нерадост.
До тук за нея. Точка. Втори път
да преживея няма свойта смърт,
сълзливите сонети - пълна гадост.
БЪЛГАРИЯ
Със донската вълна по сила
е дунавската ти вълна.
Тук всичко е като в Русия.
Все туй небе и тишина.
Дъждът проливен над полята.
Светулка в тъмните треви.
И песента отвъд реката
като „Рябинушка” трепти.
И ако мъка ме пронизва
за руския ми край все пак -
това е, че съвсем наблизо
от тук е бащиният праг.
