Елена Василиевна Нестерова е родена в Ростов на Дон на 13.06.1938 г. Завършва Ленинградския институт за култура (1959) и дълги години работи като методист в Ростовската областна научна библиотека. Член на КПСС от 1964 г. Първият й сборник „Гребла” излиза през 1964 г. в „Ростиздат”. Работи за 2 години (1965-1967) на моторния кораб „Иван Франко” и участва в далечни плавания към бреговете на чужди страни. Николай Скрьобов отбелязва, че в тези странствания „тежкият й физически труд е много повече отколкото романтиката”. После отново работи като методист и преподавател (1968-1979). От 1979 г. работи в Ростовския областен комитет на ВЛКСМ и е ръководител на областното литературно творческо обединение „Дон”. Публикува стихове в „Огоньок”, „Юность”, „Москва”, „Смяна”, „Съветска жена”, „Дон”, но вторият й сборник „Второ слово” излиза едва през 1975 г., за него е приета в Съюза на писателите на СССР през 1976 г. Нестерова е първата водеща на големия литературен празник: „Пушкин и древността”, който се провежда и сега. По това време издава книгите „Априлска буря” (Ростиздат, 1979,) „Прозорци на разсъмване” (1982) и „Следите на вълната” (Съвременник, Москва, 1984). През 1986 г. в Ростиздат влиза в конфликт с редактора си на стихосбирката „Монолог на жената” и се самоубива. Книгата излиза посмъртно - през 1987 г., последвана от още една - „До последен дъх” (1992). През 2008 г. в издателство „Странник” в Ростов на Дон е отпечатан сборникът „Венец за Елена”, посветен на 70-годишнината от рождението й.

Публикации:

Поезия:

ОТБЛЯСЪК/ превод: Спаска Гацева/ брой 36 януари 2012

За Елена Нестерова:

ЗАЩО ЗЕМЯТА Е КРЪГЛА/ автор: Наталия Апушкина/ брой 37 февруари 2012