ВЛАСТ

Галина Джурова

ВЛАСТ

Той беше умен и способен и успя в живота. Но умът му бе консервативен, а способностите - обикновени, затова не можа да преуспее. За онези, които бяха надскочили нивото му, казваше, че са суетни - не подозираше, че суетата дава енергия на амбицията да отключва всички таланти. На хората най-много им харесва това, в което са най-добри, но той не разбра в какво е най-добър, все му беше убягвало. Беше жаден за власт и вървеше нагоре - самовлюбен, уверен, циничен, забравяйки че хората най-често се провалят заради неправилна самооценка. В подчинените си виждаше шахматни фигури. С равнопоставените общуваше внимателно, наричаше ги “приятели”, но с никого не се сближи дотолкова, че да вложи чувство в тази дума. Непрестанно се съмняваше във възможностите и лоялността на другите. Така попадна в собствения си капан на овластен мизантроп и стана неизбежното - заслиза надолу. Тогава, за да се спаси, се запреструва на друг. Научи се да изглежда дружелюбен, добронамерен, загрижен, търпелив. Ала този илюзорен свят беше чужд на просмуканото му от равнодушие сърце и вървейки надолу, той с наслаждение се отдаде на маскирана, тиха жестокост, която сломяваше другите.


ПРОЗРЕНИЕ

Баща ти не харесва нищо у тебе. Ти си ревльото на мама. Не харесва бележките ти в училище. Не харесва приятелите ти. Не харесва професията, която си избра. Не харесва жените, с които си. Не харесва начина, по който мислиш, нито това, което правиш. Баща ти никога не намира думи, за да разговаря с тебе. Винаги се е дразнил, че не си като него. Сигурно е бил огорчен и тъжен много пъти, когато е искал да се гордее със сина си, а не е можел. Опитваш се да му простиш, че не ти даде мечта. Че не те подкрепи, когато дойде денят на голямото изпитание. Всички, които те харесваха, се разбягаха. Той единствен трябваше да остане, защото можеш да обичаш някого и без да го харесваш, най-вече детето си. А остана само Бог. И тогава ти разбра, че не си син на баща си, а дете на Бога.