ИЗ „ЗЕМИ”

Вашку Перейра да Коща

бележка и превод от португалски: Илияна Чалъкова

За стихосбирката Земи, от която по-долу предлагаме няколко текста, азорският белетрист Жуау де Мелу пише:
„За земи говорят тези поеми. Но с поглед в бъдещето и с чувство. И с богати, прости, дълбоки културни препратки. Изказът е изтънчен и изчистен. Изтънчеността се състои в начина, по който съчетава връз себе си възклицанието с чувственото разкриване, докато съзерцава земите, докато дири в тях присъствието на другия (онзи, който ги обитава).
Книгата в нейната цялост и в начина, по който е организирана, съдържа нещо поклонническо в най-добрия смисъл на думата, а това всъщност е една от най-добрите опори в поетическата практика. Прозира нишка между повествованието и лириката, която се предава от стихотворение на стихотворение в търсене на единство във всяка една последователност.
Цялостна книга, пълна, много красива и много добре написана.”


ХВАЛА НА БОИНГ 737

В полет срещам
купчината гладки острови,
от облаци, тъкани в газ

Оттук почти
всички аз мога да докосна
да сетя кожата им, влажна, топла
(жени насред беснеещо в любов море)
със страст ала Гарет

И тъй стремглаво в тях прониквам
с криле
на Боинг 737


ПЪРВОЗЕМЯ

Улицата, в морето вълни,
у дома връхлита сънят.
Кораб или птица. Въздухоптица.
Когато утрото, подгонило улицата, морето,
все платна и птици
и толкова земи
в морето, на улицата,
устремена към световните пристанища.


ПАРОС

Море изричам,
като някой, който дом изказва
или трион размахва.

Островитянин съм,
а само островите учат
как смаляват се небе и земна шир.

И как омесват се вода и огън,
че бляновете да сполучат.


ТЕРА

Когато остров се потапя,
на хоризонта линията на съмнението остава
и празни кръгове в морето то описва,
които въпроси са, размити в образи,
мъглявини, синтагми посред тишина,
богове, изгубени сред спомените на забравата.


СКУЛПТУРА ЕСКИМОС

Мъжа изваял
отпърво подобно на откритието свое.

И от ребро
каменната двойка допълнил Той
с Ева една.

Тъй както Родин - индианеца,
неназован остава богът,
що поезия твори.


КОСМОГОНИЯ КОГИ I

Изпърво бе морето.
Навред потънало е всичко в мрак.
Ни слънце, ни луна,
ни животинки, ни дървеса, ни
хорица. Море едва.
Море, което майка е,
но ни люде, форма ничия,
ни нечия.
Духът бе, що го има
и де стига
случка да начене.

Но претворил се вече
в мисъл и история.


ЗЕМЯ ПОСЛЕДНА

Земя
лежи и топли
в копнеж по семената
за плодовития поглед
над кротката река.

Земя,
ръце я чакат в жар и ветрове,
свяст, разум, смисъл на живота.

Земя лежи и топли,
студенината ми да срещне
винаги готова е.