ПЪТ
превод: Роман Кисьов
ПЪТ
Като лиана без корени
минава път през моите сънища
люлее в шепот думите
от които плачът не спира във мен
стъпките на които нищо не съм сторил ме канят
да пътувам в пространствата на моите дълбочини
както минават фалшивите любови през погледа
на моите очи
в трепета на детството
в който спях като на тръни
като лиана без корени пътят тече през моите пръсти
прегърнат в тези многобройни любови които сънувах
будят ме дълбоко погребан в този тъй самотен ден
който е заминал с вековете
стъпките на който нищо не съм сторил
ме газят
с минаването на приятелствата които
сякаш не съм имал в дълбините на сърцето
в миналото,
тогава когато умирах
с първата есен във мен
ВРЕМЕ Е
Време е когато умира любовта
слънцето рови във изгрева
мъжете се разделят с детството и от тялото
в погледите им растат като грозд
жените които текат през нас
също като гледка на залязващия ден
Време е когато часът отмерва болката
когато луната залязва
през гледките на нощта ме чака в градината на
детството
в самотната и изморена капка на любовта
сянката на твоя говор звъни
през лабиринта на любовта която все повече се
отдалечава
между две нощи от миналото
но ме чака един ден,
ден в който е закотвена и скрита
нашата първа целувка
ОТДАВНА
Някога може би имаше едно време когато думите
бяха ялови от болката,
ние крачехме без вдъхновение и сътворение
Неразцъфнали усмивки
на устните - нова пролетна болка
нашето дърво с оголени криви корени
напоени и израснали от майчини сълзи
близо до сърцето
пред моята къща - прашен път
сякаш бе време когато се полагаха първите темели
на недоверието и дилемата
Може би беше едно време когато животът не галеше със
сънищата
змийски сънища
Фалшиви пъпки паднали в скута на едно чуждо бъдеще
купа с гърди на жена - маска без лице
Едем тече, капка по капка, през отвора на пръстите
към ни едно сближаване
разцъфнала нощ в уморения свят на деня
като камък независим от нощта
тя бе само продължен път без пътища
Много отдавна
може би имаше едно друго време
