И МЪЛЧА…

Татяна Любенова

***
И мълча.
А ритъмът изпълва
обезлюдената от музика душа.
Тя, може би,
все още не е мъртва,
а само много тъжна.
И сама.


ДИПТИХ ЗА ДИНОЗАВРИТЕ

1.

Динозаврите изчезват.
Няма никой
да узнае истинския свят,
в който са живели и обичали.
Нито неговата красота.
Всичко е измислица удобна,
за да оправдаем Своя свят.
Неудобен свят за Динозаври,
за които и зелената трева,
и прозрачните реки, кристални,
са за всички твари.
И на тях принадлежат.
Моите двамина Динозаври
още си живеят в Оня свят,
в който справедливостта
е с друга мярка
и за всеки има сладък хляб.

2.

Ще заприличаме на
Динозаврите
в един внезапен бъдещ ден.
Повярвали във идеалните
демократични светове.
А идните ще ни разглеждат
като антики-уникат
и ще измислят обяснения
за уникалния ни свят.
Така фалшивата история
ще трупа нови грехове.
Не ще узнаем злото - зло ли е
и истината кой ни взе.


ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА ПОТОП

По улиците, с питащи очи,
се разминават кучета и хора.
Дъждът вали, вали, вали.
И няма нужда даже да се спори,
когато ни е ясно и така,
че сме обречени, а не избрани,
че няма го
добрият Божи знак,
ни песенни,
възторжени
осанни.