ПОЕТИ

Алба Асусена Торес

превод от руски: Георги Ангелов

ПОЕТИ

                  На всички мои приятели-поети,
                  на тези, които са тук,
                  и на онези, които са там.

Живях и живея сред поети,
а те са луди и често не признават приличие,
вечно са без пари, безжалостни
без причина,
понякога са досадни, и всички до един…
са измамници.

Те пазят пътищата,
следят за пролетните и есенни полети на птиците.
Винаги са обкръжени от звезди, светове, прозорци
и се случва
някой от тях изведнъж да се превърне в комета
и да полети, стремителен и безсмъртен.
Те вечно се въртят, въртят, въртят…

Отдавна съм сред тях и вече ми се струва,
че мога да разпозная поета от квартали, от километри.
Защото там, където е бил поетът,
остава жена, дете,
птица, пееща нощем или на разсъмване…
цигари, празни бутилки,
тъжни стени, самотни улици,
мравешки пътечки
или пътеки, отъпкани от босите нозе на миналото…

И поредния победен диктатор.


НОЕМВРИ

Баба ми не знаеше историята на древния Рим,
но получих от нея в наследство
гривна от италиански монети:
на всяка - Капитолийската вълчица,
кърмеща Ромул и Рем.
От деня на смъртта й минаха две години.
Но и досега
(във ваканция съм в старата къща)
всяко нещо казва, че е тук.
Тук - шкаф, там - куфар, пълен със съкровища:
неотворени подаръци за Деня на майката,
покривки, избродирани със злато и гълъби,
простиращи криле към небето
в несбъдналата се мечта за широко легло.
(Все пак странна и жестока беше баба ми.)
Ето музикална кутия, портрет на покойния ми дядо,
лежаща по лице тенекиена балерина, панделки,
внимателно сложени записки,
в които - ни дума.
Непознати на снимките, пожълтели от времето усмивки.
На една от снимките баба е с малката подвижна мама.
(Ненапразно в жилите ми тече нейна кръв.)
Не помня бабините приказки,
не помня да се е усмихвала на внуците.
Помня само как ме караше преди вечеря да се моля.
Тя остана красива,
дори когато започна да ослепява,
дори когато разговаряше с ръце.
Баба умря през ноември,
когато на гробището мирише на восък,
на изсъхнали цветя и прясна боя,
а във въздуха е тясно от молитви.