Васил Иванов

Стадото се бе разположило да пладнува в една долинка близо до рехавата горичка на около пет километра от село Нагорно Нанадолнище. Едни от кравите кротко лежаха и преживяха, а други пристъпяха бавно и пощипваха по малко от сочната трева. Елитният селски говедар Пешо Бръмбара бе забучил глава в храстите и леко похъркваше, а край него се търкаляше, изпразнена от съдържанието си, бутилка ,,Мастика”. Няколко мухи си оспорваха правото да се разположат на голото му теме. Пчелички и разни други насекоми прелитаха от цвете на цвете, а от към горичката се обаждаше птичка. Идилия.
Кравите не забелязаха,че от небето се спуска някакво странно кълбо, колкото селската камбанария, с цвят на свекърва - нещо между синьо и зелено.
Двамата разузнавачи Пук и Пак, представители на високо развитата цивилизация от планетата Кама, ловко боравеха с лостовете на спускаемия апарат. Корабът майка се намираше на орбита около Марс, а те със скоростния катер прескачаха от планета на планета да търсят високоинтелигентни същества за контакт. Всички планети бяха мъртви. Само тази синята обещаваше нещо повече.
Приземяването бе леко и когато отвориха изходния люк, радостта им нямаше край. Най-после! Планетата бе прекрасна! Богатата растителност преливаше във всички нюанси на зеленото и една група от местните жители се намираше в непосредствена близост. Всички предпоставки за контакт бяха налице.
Пук и Пак скочиха пъргаво на земята и се отправиха към братята по разум.
Кравите изобщо не обърнаха внимание на странните подскачащи същества с антени на главите. Не ги заинтригуваха и сребристите им костюми.
Пришълците се спряха на около три метра от посрещачите и усмивки разпънаха устните им от едното до другото ухо. Нула внимание.
- Слушай, Пук!-каза Пак. - Тези тук навярно нещо се съвещават.
Кравите кротко преживяха и челюстите им методично се движеха. Само кравата Цецка пристъпи нерешително напред и силно измуча. Лингвистът на двамата пратеници нищо не преведе. Явно декларацията на местния жител не съдържаше достатъчно информация за точен превод. Във всеки случай сигурно бе поздрав към звездните гости. Една от поговорките на Кама гласеше,че щом си на гости, трябва да пееш според музиката на домакините, затова Пук проточи врат и доста сполучливо измуча. Цецка размаха опашка да пропъди от гърба си няколко нахални мухи и вторачи очи в двамата рогати гости.
- Сигурно са много напреднали - забеляза Пак. - Те също имат присадени антени за далечна връзка.
Земният представител изглежда изчакваше да види какво ще се случи по-нататък.
Пук и Пак решиха да пристъпят към предварително изработения вариант за междузвездно общуване. Пук подскочи нагоре, превъртя се във въздуха и застана на ръце. Преметна се назад и запляска с длани. Всичко това трябваше да означава: ,,Ние Ви обичаме! Накрая Ви намерихме! Щастливи сме, че не сме сами в необятния космос!”
Кравата Цецка тръсна глава, съвсем некултурно обърна гръб на толкова щастливия Пук и небрежно размаха опашка.
-Той те разбра! - извика извън себе си от радост Пак. - Подава ти ръка.
- Наистина-отвърна Пук и се спусна към мятащата се насам натам Цецкина опашка. Сграбчи я с две ръце и енергично я раздруса.
Цецка реши да опровергае всеобщото твърдение, че на бодлива крава Господ рога не дава. Извъртя се пъргаво, при което Пук изтърва опашката, закачи с левия си рог десния крачол на изненадания гостенин и го запрати в храстите.
Стреснат от неочакваното нападение, Пук скочи на крака и драсна към катера. Смаяният
Пак се озърна безпомощно, подвоуми се и накрая избра най-правилното решение. Хукна и той да се спасява.
Пук влетя в кабината преди кравата да го настигне. Отворът на люка бе твърде малък и тя успя само да провре вътре глава. Измуча към свилия се на топка треперещ стар звезден вълк и се върна бавно и с достойнство при другите крави.
Пак страхливо се показа иззад един храст, поогледа се и като видя, че опасност няма, се стрелна към спасителния люк. Хлопна го зад себе си и трескаво натисна лоста за херметизация.
Стадото продължаваше да преживя и въобще не обърна внимание на излитащото кълбо, което скоро се изгуби в небето.
В това време Пук диктуваше на записващото устройство доклада си от посещението на синята планета: ,,…развита цивилизация. Жителите на планетата са негостоприемни и не желаят контакт. Опасно е да се общува с тях. Нашето мнение е, че в близките хиляда години не трябва да се предприема…”
Синьо-зеленото кълбо направи рязък завой покрай внезапно появилата се насреща му Луна и се изгуби в пространството.
Кравите вече бяха забравили за незначителния епизод с двете смешни човечета и с голяма отговорност към млеконадоя, съсредоточено преживяха.