Васил Иванов

Сигналът от апаратурата за идентификация на себеподобни им бе посочил точно мястото и за да не изплашат местните жители, кацнаха на доста отдалечено разстояние.След дългия и труден преход, двамата лежаха капнали от умора на земята и наблюдаваха крепостта.
Туземците се нижеха в две дълги редици. Тези,които излизаха, бързаха за някъде, а другите, приведени под огромните си товари, се изгубваха в подземията, зорко охранявани от войници.
Часовете отминаваха, а картината пред очите на двамата наблюдатели не се променяше.
Първобитно-общинен или може би по-точно робовладелски строй. Нещо от този род. Да се показват бе излишно, защото нямаше да има никаква полза от това. Едва ли тукашните жители щяха да разберат кои са и какви са. Може би след две или три хиляди години биха напреднали достатъчно в развитието си за ползотворно общуване, но засега това бе умряла работа.
Жалко! Тази планета бе обещаваща, но бяха пристигнали прекалено рано.Какво да се прави!? Космосът бе необятен и все някъде щяха да попаднат на подходящото място и в подходящото време. Затова поеха обратно към кораба. На връщане пътят им се стори по-труден.
Явно тренировките в космоса не бяха достатъчни за по-продължителни натоварвания, а и разочарованието от неосъществения контакт си казваше думата.
Когато пребити се довлякоха до мястото, където кацнаха, от кораба им нямаше следа. Само обгорената от спирачните дюзи растителност, показваше, че не са се изгубили.
Слънцето клонеше вече към залез. Последните му лъчи галеха облаците, като ги обагряха в красиви цветове, а с тях си отиваше надеждата на двамата нещастници да открият изчезналия космически кораб.

…

Една каруца навлизаше в покрайнините на града. Циганинът изплющя по гърба на хърбавия кон, запали цигара и доволен погледна днешните придобивки. На дъното на каруцата, при другите железарии, между пробития тиган и сплескания чайник, весело прозвънтяваше, сякаш паднала от небето нова и лъскава тенджера под налягане.

…

А в това време двамата злополучни изследователи преплитаха крака по посока на древния мравуняк.