Протойерей Александър Шаргунов

 превод: Литературен свят

7 януари - РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО (по стар стил)

Преди две хиляди години, в навечерието на Рождество Христово, както и днес, в навечерието на Второто Му Пришествие, светът се намирал в необичайно състояние. От една страна, имало напрегнато очакване на пришествието на Царя на света. Даже римските историци пишат за това. Хората чакали Бога и очакването на Бога било в сърцата им. Те разбирали, че «златният век», истинският живот не може да бъде постигнат без Бога. Христос дошъл в свят, който Го очаквал. И когато дошъл, от всички краища на земята се събрали около яслата и Му се поклонили.

А от друга страна, в света било състояние на страшно равнодушие. От самото Си раждане Христос бил обкръжен не само от ненавистта и враждебността на Ирод, но и от пълното човешко безразличие. Целият Йерусалим спял, както и светът. И това било безразличието не само на обикновените хора, но и на така наречените духовни хора, книжници и архиереи, които били толкова потънали в храмовото богослужение, че изобщо не забелязали Христа. Били толкова заети с богословски спорове, че не проявили ни най-малко внимание към Младенеца, родил се във Витлеем. Раждането Му нямало за тях никакво значение.

И днес наблюдаваме не само ненавист и вражда към Христос, но преди всичко безразличие. Колко много са хората по света, заети само със своите неща - Христос нищо не значи за тях. Днес, преди Второто Пришествие Христово, както и тогава, това са не само хората, служещи на суетата и мамона, но и онези, които служат на Бога. Нима може така да се служи на Бог, че да не се забележи приближаването Му в Неговото Второ Пришествие, а така също и онзи, който се представя за Бог и седи в храмовете Божии на мястото на Бога (2 Солуняни. 2, 4), както казва Писанието?

Събитието на раждането на Христос ние преживяваме преди всичко в храмовете, обкръжени със сияние на светлина и пение. И тази светлина се слива със светлината на Витлеемската звезда, и нашето пение - с ангелското пение на Рождественската нощ. Ако само не сме слепи към Неговото присъствие в света, който Той така възлюби. 

И още едно размишление за рождественските дни. В Младенеца Христос и само в Него ни се разкрива какъв е нашият Бог и какъв е човекът. До пришествието на Христа в човечеството е имало смътно, а най-често лъжлива представа за Бога. Хората са можели само наслуки да се приближат до Бога, но единствено Христос е могъл да каже: «Виделият Мен е видял Отца» (Йоан. 14, 9).

В Иисус Христос ние виждаме Живия Бог, Неговата любов, състрадание, милосърдие и чистота, както никъде другаде в света. И всичко това може да бъде достъпно за нас - « Господ Бог ни се яви». До идването Му ние не знаехме истински какво е човекът. Той във всичко се уподоби на човек, освен в греха. Но без греха Той е повече човек от нас самите, защото грехът обезчовечава, и затова ние видяхме за първи път какво означава истинското човечество.

Както никога на света е необходимо днес да разбере какво е Бог и какво е човекът. След безпаметството на атеизма, сред днешните безбройни лъжливи мистични учения, сред древните и нови ереси, сред опитите за подмяна на Православието в Църквата както никога се чувства в света загубата на Бога. Сред страшното обезчовечаване в греха както никога се осъзнава загубата на човека. И днес въпросът е не толкова съществува ли Бог, колкото - съществува ли човекът? И както никога всички се нуждаят от това да се поклонят на Бога, станал човек.

Русский Дом, 6.01.2012