ЙОРДАНОВДЕН
ЙОРДАНОВДЕН
Утроба на живота е водата,
а кръстът в нея - вечната душа.
Реката бавно се превръща в блато,
разединим ли тези две неща.
Навярно затова не се страхуват
единствено най-силните мъже
до леденото дъно да доплуват,
щом кръстът е спасително въже!
ОТПЛУВАНЕ
По вълните танцуват петната,
бриз целува перчема несресан…
Няма начин. Ще вдигам платната.
Този залив е слънчев, но тесен.
Моят кораб очаква на рейда,
а в съня му удавник витае.
…Не че бури ми трябват. Но нейде
хоризонтът безкрай и черта е.
ЦЕЛ
Колко смешен човек!.. Той върви към върха
и навярно ще падне от него.
Но по пътя нагоре му секва дъхът -
и в това е самата победа.
А пък онзи, разумният, гледа света,
асансьора приел за посока…
Но човек не расте, възкачи ли целта,
а когато целта е висока.
ПОЗНАНИЕ
Когато не познавах този свят,
ала не знаех своето незнание,
свободна бях. Като море без бряг.
Ала брегът ме викаше с мълчание.
Сега, узнала колко малко знам,
след всички отговори онемели,
не търся вече знание, а храм,
където нищите са оцелели.
