С тебе

Излъганият ще излъже също.
Но връща ли се дума отдалече,
изречена напусто?
За къщата,
отворила и покрива за тебе,
изкуството е да събира
и да показва
изтритото от паметта ми. 

Подай ми в тъмното
ръката си.
Изгазих светлото си сам.
Помамиха ме стъпките ти
към къщата и към смъртта ми.

Предаденият, мила, не предава.

Остава думата,
която ще повторя с истината…


Димитър Васин – ПРЕДИ ДА ВИ ПРЕГЪРНА