Опора

Ръката ти ме води - не разбрах къде.
Крадецът и към близкия посяга хитро -
откритото и в джоба няма да остане
не падне ли остатъкът от него. 

Омекна и ръката ти. Ръката ми
омекна.
Вървим нелеко - двамата вървим
един до друг забравили
пътеката към гроба.

Измокрена от локвата, поспри
в очите ми. Очите ми ще те почистят.
Различно е да сме объркали посоката.

Ръката ти ме води - до хляба и водата,
до края ми - ръката ти ме води - и гори
от ласките ми.

А темата ми е една - един е и въпросът:
- Какво оставихме за знак обратно?


Димитър Васин – ПРЕДИ ДА ВИ ПРЕГЪРНА