Двама
Слънцето в градчето
винаги ни е намирало
и е връзвало наблизо
сянката ни.
Винаги наблизо.
Идва миг и сянката е
по-голяма от човека.
Сянката и мен побира
в себе си.
Лесно й е
и когато я настъпя.
Само
никога не се отвърза
от съдбата ми,
никога не ме настъпи тя…
