Повече от десет години литературният историк Борислав Гърдев посвещава на проучване, анализиране и обобщаване на житейския път, интелектуалните влияния и обемно творчество на Яна Язова. Студията се позовава на цялата известна досега био-библиография за тази наша писателка с драматична съдба. Авторът припомня известни факти от биографията й (с достатъчен снимков материал), но и добавя много нови свои оценки, предположения, анализи, ключови цитати от нейни произведения. Безкомпромисно анализира причините за изпадането й в изолация по време на комунистическия режим, както и постепенната й реабилитация от 1987 г. (когато излиза романът „Левски”) до началото на 21 век, когато е издадена голяма част от творчеството й (трилогията „Балкани” - „Левски”, „Бенковски”, „Шипка”; стиховете й, личната кореспонденция с Александър Балабанов, дилогията „Соленият залив”, пиеси, есета, афоризми). Книгата цитира важни статии и рецензии за достиженията й в различни жанрове, особено по отношение на историческия роман и драматургията. Отдадено е дължимото за преоткриването на Яна Язова на известни наши литературни критици - Петър Величков, Тодор Боров, Георги Томалевски, Владимир Свинтила, Иван Спасов, Петко Тотев, Йордан Василев, Цвета Трифонова, Екатерина Иванова, Луко Захариев и др. Ето част от обобщенията на Борислав Гърдев, разнищващи сагата около издаването на „Балкани” и съдебните дела, които Н. Хайтов води срещу П. Величков през 1990 г.: „Поставено е началото на едно чудо - много рядко срещано по нашите земи - на завръщането в литературата на един пренебрегнат, отритнат и буквално унищожен творец.” С останалите любопитни факти, както и с рецепцията на творчеството й, читателите биха могли да се запознаят в студията.

Анжела Димчева

Борислав Гърдев, „Яна Язова: след възкресението”, изд. „Фабер”, Велико Търново, 2011 г.