Леонел Ругама

превод и бележка: Никола Инджов

Леонел Ругама (1950-1970) провъзгласи чрез поезията си светците на никарагуанската и американската революция. Не му стигна време да включи в този свой списък още двама революционери - Рохер Нунес Давила и Маурисио Ернандес Балдисон. Той загина заедно с тях. Ернесто Карденал описва така обстоятелствата: “На 15 януари 1970 година трима младежи от Сандинисткия фронт за национално освобождение се сражаваха срещу цял един батальон на Националната гвардия, който с танкове и оръдия бе ги обкръжил в една къща в Манагуа, и загинаха геройски пред очите на много хора. Един от тримата бе Леонел Ругама.”
Така самият той се превърна в мъченик и светец на революцията. Очакваше се Леонел Ругама да израсне като един от най-големите никарагуански поети. В родината на Рубен Дарио, който бе най-блестящият американски поет на двадесетте години, критерият за поезия е твърде висок. Можем да си представим тогава какъв талант бе покосен от последните изстрели на никарагуанската диктатура.
Син на дърводелец и учителка, Леонел Ругама получи образованието си като немалко бедни деца в католическо училище за сметка на църквата. Църквата го е готвила за свещеник, но революцията, към която той се присъединява беззаветно, го превърна в светец. Това е, изглежда, типична биография за никарагуанските поети. Ернесто Карденал бе също свещенослужител, духовно лице бе забележителният национален поет Асариас Паляис. Въобще там фигурата на човека с кръст в ръка често прераства във фигура на човек с оръжия в ръка.
Тъй последната година от живота си той преживя като нелегален революционер. Изпълнявал е специални мисии в селските райони на Никарагуа и навярно заедно с бедните земеделци се е превръщал от революционен християнин в марксист.
По време на ученичеството си печели няколко литературни награди, прави първоначалните публикации на поезията си в литературни вестници. Веднъж заявява пред свои другари, че иска да образува въоръжена партизанска група, за да докаже на всички, че интелектуалците могат “да впрягат конете”.
Това би било всичко за живота на Леонел Ругама, ако очевидците на гибелното му сражение не помнят, че когато тримата младежи вече привършват куршумите си, полицията ги подканва да се предадат. Тогава именно поетът измежду тримата се изправя в цял ръст, облян в кръв, защото е ранен на няколко места, и извиква: “Вие се предайте, мръсници!…”
Такъв завършек на живота си той предсказа във финала на стихотворението “Книгата с потеклото на Че”.
Още един пример за сливане на живот и поезия в един подвиг. Озареният от Ботев българин прекрасно разбира това.

КНИГАТА С ПОТЕКЛОТО НА ЧЕ

Книгата с потеклото на Че,
син на Аугусто,
син на Лаутаро:
Лаутаро,
“Инче Лаутаро
апибум та пу хуикан”
(Аз съм Лаутаро, който довърши
испанците),
женен за Гуаконда
и брат в същото време на Кауполикан - Небесния стрелец,
и на Колоколо -
роди Оропельо;
Оропельо роди Леколон
и неговите братя;
Леколон роди Кайегуано;
Кайегуано роди Талко;
Талко роди Ренго;
Ренго роди Тупак-амару;
Тупак-амару роди Тупак-жупанки;
Тупак-жупанки роди Тукапел;
Тукапел роди Дирианген Никарагуански
и той се самоуби
в полите на вулкана Каситас,
за да не бъде пленен.
Дирианген роди Адиакт
и той бе окачен
на един тамариндов прът в Субтиаба.
“Тук умря последният индиански вожд” -
и хората отвсякъде идат да го видят като нещо голямо;
Адиакт роди Хочитъл Акатъл - Тръстиковия цвят;
Хочитъл Акатъл роди Геге Микистъл - Старото куче;
Геге Микистъл роди Лемпира;
Лемпира роди Текун-Уман;
Текун-Уман роди Моктесума Цокойотлцин;
Моктесума Цокойотлцин роди Куаутемок;
Куаутемок роди Куатемотцин
и той бе обесен от хората на Кортес
и каза:
“Така научих аз
какво означава да вярвам
на вашите лъжливи обещания,
о, Малинче, о, Кортес,
знаех още отначало,
че няма да умра от своята ръка,
когато влязохте в моя град
Теночтитлан,
и че бяхте ми отредили такава съдба.”
Куатемотцин роди Гаупопока;
Гаупопока роди Тлакопан;
Тлакопан роди Уаскар;
Уаскар роди Херонимо;
Херонимо роди Сивото перо;
Сивото перо роди Лудия кон;
Лудия кон роди Спрелия бик;
Спрелия бик роди Боливар;
Боливар роди Сукре;
Сукре роди Хосе де Сан Мартин;
Хосе де Сан Мартин роди Хоакин Муриета;
Хоакин Муриета роди Емилиано Сапата;
Емилиано Сапата роди Панчо Виля;
Панчо Виля роди Ортис;
Ортис роди Сандино,
брат на Хуан Грегорио Колиндрес
и на Хуан Мигел Ангел Ортес,
и на Хуан Умансор,
и на Франсиско Естрада,
и на Сократес Сандино,
и на Рамон Раудалес,
и на Руфис Марин,
и когато говореше, казваше:
“Нашата кауза ще победи,
защото е кауза на справедливостта,
защото е кауза на обичта”,
и друг път казваше:
“Аз съм готов да умра
с малцината, които ме следват,
защото е за предпочитане
да умрем като бунтовници,
не като роби!”
Сандино роди Байо;
съпругът на Аделита,
от която се роди Че,
Леонел Ругама,
видял обетованата земя
през най-жестокия сеитбен месец
без друго спасение, освен борбата.

КЪЩИТЕ ОСТАНАХА В САЖДИ

                                   На героите-сандинисти
                                   Хулио Буитраго Урос,Алесио Бландон Хуарес,
                                   Марко Антонио Ривера Бериос, Анибал Састрильо Палма

Аз видях зевовете, които блиндираният „Шерман”
   отвори в къщата в квартал „Фриксионе”.
            И след това отидох да видя още зевове
            в друга къща към квартал „Санто Доминго”.
И където нямаше пробойни от „Шерман”,
     имаше пробойни от „Гаранд”
          или от „Мадзен”,
              или от „Броунинг”,
или от кой знае какво още.
Къщите останаха в сажди
             и след два часа
             полицията без мегафон викаше
             да се предадат.
И преди два часа,
и преди четири часа,
и преди дин час
викаше
          и викаше,
                       и вика.
Да се предадат!
Тогава блиндираната кола
         и редовните войски,
Броунингите,
                  Мадзените,
                                 М-3,
                                     М-1
и колите,
гранатите,
              сълзотворните бомби…
и страха на полицаите.
Защото героите не казаха,
че умират за родината,
а умряха.