«…ОТЕЧЕСТВОТО Е ВЪЗДУХЪТ, КОЙТО ДИШАМЕ»

2011 г. - 110 г. от рождението на Александър Фадеев

превод: Литературен свят

Романът на Александър Фадеев «Млада гвардия» е от рядката категория на неостаряващите книги. Не е съвсем вярно, че книгите живеят вечно. Те, както и хората, стареят, като съдина, излизат от употреба, като мях, овехтяват и се разпадат. Може да се използва и друга аналогия - с времето, като пясък, книгите, тяхното съдържание се изтрива и издребнява, раздробява се, на повърхността остават само по-тежките частици, по-едрите части, всичко останало се сгъстява, става дълбок пласт от земята. Ще отбележа между другото: за доброто плодородие, за да порасне рядко цвете или дърво, е необходима плодородна земя.Без земята, без почвата не може и литературата.

В определен смисъл «Млада гвардия» e уникална книга. Тя, наред с повестта на Николай Островски «Как се каляваше стоманата», принадлежи към двата най-ярки и непобедими митове на руската съветска литература. В центъра на тези митове са млади хора, млади непреклонни характери. А веднъж възникнал, митът не умира, той е вечен. А дори и да умира, това става толкова бавно, както при звездите, угасне ли създавалата ги енергия.

Казано накратко, биографията на Фадеев е наистина писателска. Както Лев Толстой написал «Севастополски разкази», опирайки се на поразителния си опит от участието си в отбраната на града, така и първата книга на Александър Фадеев «Разгром» - класика на съветската литература - е написана на основата на личния опит от партизанската борба в Далечния Изток в началото на революционните години.Тук може да се говори за ранен социален опит и ранно възмъжаване. После в «Млада гвардия» една от любимите му героини Уляна Громова, когато преглежда ученическите си, полудетски записки, ще се натъкне и на такава, взета от произведение на «малкия класик на руската литература» Помяловски: «В живота на човека има период от време, от който зависи моралната му съдба, когато се извършва прелом в нравственото му развитие. Казват, че този прелом настъпва само в младостта. Това не е истина: за мнозина той настъпва в най-ранното детство».


редакторски материал, Литературная газета, №51 (6351) (21. 12. 2011)