Александър Александрович Фадеев (11 (24). 12.1901-13.05. 1956) е руски и съветски писател, обществен деец. Руснак по националност. Партизански псевдоним - Булига. Роден в село Кимри, (сега град в Тверска област), Корчевска околия, Тверская губерния. Член на РКП(б) от 1918. Учи в търговското училище във Владивосток (1912-1919) и в Минната академия в Москва (1921-1924). Участник в революционното движение и гражданската война в Далечния Изток срещу Колчак и интервентите (1919-1921), комисар на партизанска бригада. В периода 1924-1926 г. е на партийна работа в Северен Кавказ. От 1926 г. живее в Москва. Един от ръководителите на РАПП (1926-1932) и на СП на СССР (от 1939), през 1946-1954 е генерален секретар на СП на СССР. Бил е главен редактор на редица вестници и списания. В годините на войната е военен кореспондент на фронта. Подкрепян от Сталин, ползва се с неговото доверие. Публикува от 1923 г. Автор на повестите «Разлив» (1924) и «Раждането на Амгунския полк» (1938), книгата с очерци и статии «Ленинград в дните на блокадата» (1944), литературно-критическите статии «За тридесет години» (1954), романите «Разгром» (1927), «Последният удегеец» (ч. 1-4, 1929-1941, незавършен), «Млада гвардия» (1945, 2 редакция - 1951), «Черна металургия» (1954, незавършен) и др. Лауреат на Сталинска награда (1946). Самоубива се във вилата си в Переделкино. Женен от 1925 г. за писателката Валерия Герасимова,а от 1938 г. за актрисата Ангелина Степанова. Погребан на Новодевичето гробище. Творчеството му е представено в Събрани съчинения в 7 тома (1969-1970).

Публикации:

За Александър Фадеев:

«…ОТЕЧЕСТВОТО Е ВЪЗДУХЪТ, КОЙТО ДИШАМЕ»/ брой 35 декември 2011