бележка и интервю: Лияна Фероли

Наскоро поетът-писател Петко Каневски от Димитровград навърши 60 години. По този случай той отпразнува своя юбилей със стотина свои приятели от цялата страна в Къщата-музей „Пеньо Пенев” на 22 декември - първият ден от Новата година, според най-точният в света Прабългарски календар. Автор е на поетичните книги „Виж луната”, „Живот на кредит”, „Звездни вулкани”, „Горе, ръцете” и на новоизлезлия сборник с фейлетони „Писма до дядо ми”. Член е на Съюза на българските писатели, председател на Дружеството на писателите „Пеньо Пенев” - Димитровград и на ГС „Приятели на Русия и православния свят”. Преди да отпразнува своя юбилей, Каневски избра да представи новата си книга с фейлетони „Писма до дядо ми” първо в Кърджали, където гостува на младежи от две училища (СОУ „Отец Паисий”, СОУ „П.Р. Славейков”) и от Пловдивския филиал „Л. Каравелов”. Творчеството му представи литературният критик доц. Петър Хаджинаков, който определи неговия епистоларен сборник с фейлетони като една тъжна хроника на годините на така наречения български преход, като един антимодел с много рецидиви в икономически, политически и духовен план. Малката по обем книжка (65 страници) в сигнално червен цвят е един вик за събуждане и освестяване. За проумяване на днешната „демо(н)крация”,  на продължаващия вече 20 години „порнографски политико-икономически преход”. Всичките тъжно-смешни наблюдения и ситуации в книгата, подчерта Хаджинаков, са плод на една голям болка, която е пречупена през призмата на патриотизма. Петко Каневски разговаря с учениците и студентите на най-различни теми, чете им стихове, раздава автографи. Винаги съм ратувал за националната ни свяст, за уникалната култура на нашите деди, за паметта българска. И макар сега те да са застрашени от изчезване, все пак искам да вярвам, че тъкмо младите ни хора ще са тези, които ще съхранят и изведат българския дух в третото хилядолетие, сподели поетът.

—————————–

- Как се чувства нашият кан в съвременната духовност на кота 60? Орендата попривършва ли или тъкмо напротив?

- Като наакано бебе, което не разбира от памперси. А за орендата - тя тепърва започва.

- Пишеш поезия от първите ти ученически години, това промени ли живота ти и този на хората около теб?

- Щом писането ме избра, а не аз него, значи е имало за какво. А както знаеш, това е свързано и с много плюсове, и с много минуси, което неминуемо води до много промени. Затова, както много помага, така и много пречи. (бел. авт. - неслучайно от времето на промените казващият истините в прав текст поет е безработен).

- Как си обясняваш това, че с нашия уникален език могат да се създават и съвършени художествени образци, и разни други ерзаци, като „технораптворчеството”?

- С това, че той, както може да съзижда и извисява, така може и да разрушава.Ако знаехме това, щяхме да си служим с него по-внимателно и отговорно. Но пък той е и най-силното ни оръжие, което ни е опазило като народ и е пратило в небитието досегашните имперски „присъствия”. Затова е необходимо да се прекъсне материализирането на духовно изкривените модели. Изходът е в това да си припомним изключителното богатство на завещания от дедите ни език. И да се научим да прилагаме в живота си неговия уникален космогенезис. Няма друго такова слово, което да съдържа пълния звукововибрационен регистър (28 вибрации). А пък със заложения свещен ключ-модул в нашата сакрална глаголическа азбука може да бъде разтълкуван всеки един символ и да се определи с каква енергия е зареден.

- Но вместо това нужно припомняне, както казваш в новата си книга,  коравият ни народ се остави да живее в един дълъг и все повече водещ до ослепяване и оглупяване преход. Да не би и той да е заченат с фаталност, както днешните банки? Или пък вече се задава крайцерът „Аврора”?

- Това започна преди 20 години, когато в България дойдоха американските икономисти Ричард Ран и Роналд Ът, изпратени от Световната банка и Фондацията на Националната камара на САЩ. Те за кратко изготвиха т.н „Доклад върху проекта за икономически растеж и преход към пазарна икономика в България”, сиреч програма за разорението на България, която нарича грабежа, антисоциалната политика и масовото обедняване „пазарна икономика”. Така че планът „Ран - Ът” и неговите български епигони, 29 на брой, които все бяха във властта, са нашата фаталност. С тотални манипулации и генетични въздействия се целеше и се цели да се изтрие нашия божествен ген. Но тук дядо Вазов би казал - не се гаси туй, що не гасне. Затова „Аврора” е неизбежният изход, защото Зората идва от Небето.

- В епилога на „Писма до дядо ми” твърдиш, че песента „Боят настава” трябва да е днешната ни религия. Вероятно си много разочарован от т.н. от теб „нежна шаманско-шампанска революция”?

- Да, „Боят настава” трябва да е днешната ни религия, но тя винаги има един пролог и той е в „Стани, стани юнак балкански, от сън дълбок се събуди”! Ето това Чинтулово слово е ехо от древната ни сила. Дори най-емблематичният сливенски кръчмар, неговият вероятен спонсор, го е съзнавал. Пък и разочарованият от т.н. рев(з)олюция не съм само аз, иначе нямаше да имаме два милиона избягали от страната ни българи. От друга страна, обаче, това е космополитизъм и интернационализъм в действие, също така свойствени за нашите предци.

- Точно така, истинските българи сега са извън страната си, за да разнасят българския ген, защото знаят, че истинската битка е духовна…

-Ами тя материалната свърши отдавна. Всичко е разпределено. Затова сега се посяга и на духовната сфера, на нейните водачи, будители, мислители и т.н. Такива знаменосци на българския дух, като Александър Геров, Христо Фотев, Павел Матев, Емил Димитров, списъкът е отегчително дълъг, все хора с горда природа и изконно благородство. Как и с какви парични доходи живяха те? Ами и все още радеещите за българското живи класици? Докато културата и образованието ни не станат приоритет над приоритетите, сме обречени.

- Дано, след като твоята тъжно-иронична епистоларна хроника „стигна” до небето при дядото ти, да последва помощ и оттам. 2012 година няма ли да бъде крачка в тази посока?

- Древните мъдреци са знаели, че Земята е Майката, а Небето е Бащата и че силата винаги е била в тяхното единение. Така и на нас българите ни е нужна обединяваща идея. А тя се корени в неподражаемия български дух, формиран от нашите духовни ценности - език, вяра, култура. А на който му е дадено много, трябва и да даде много. Но само единена България може да изпълни уникалната мисия, която има в новата ера на Зеления Водолей. Отдавна е предречено, че това ще бъде ерата на българите.

- Но нещо, преди да се проумее, първо трябва да „изчумее”, нали?

- Така казваше моят дядо. Ако ти липсват първите седем години на възпитание, през всичките по-нататъшни земни лета задължително се „чумее”. Точно сега върви този процес. На фона на днешната глобална деградация се поражда обяснимата днес финансова криза. Всичко се тресе, ЕС мутира, „американската мечта” скочи срещу банковия колониализъм… Но най-важното тепърва идва. През 2012 година наистина ще има радикални изменения. И във външен, и във вътрешен аспект.

- Значи има надежда, че днешната „демо(н)крация” ще загуби своето „н”, че „средствата за масово поразяване” ще престанат да бъдат такива, че древната ни култура ще пребъде? Че има лек срещу духовния мрак?

- Разбира се, но трябва да се превърнем в генератори на Вярата в доброто, на единението между Бащата и Майката. За да се освободим от препрограмиращия ни страх и от зомбиращото ни невежество, от атеистичното ни его, от религиозната фарисейщина. А и да се обърнем към библейското пророчество за хилядолетния мир. А той може да настъпи, колкото и невероятно това да изглежда за някои хора, само когато светът преобрази Балканите от барутен погреб в Знаме на мира.Така че лек има. Въпреки че днешният терористичен сатанизъм се опитва да свети с отразена кървавочервена светлина, то той е изключително вреден и за кастата на изповядващите го досегашни паразити. А България не само че няма да изчезне от лицето на земята, но ще се възроди и ще възкръсне още по-силна като Феникс от своята пепел. 

- Може би и Рождество Христово (Коледа), като космическо събитие без ограничение във времето и пространството, ще бъде път за подобно всеобхващащо възраждане…

- Коледа е нова философия за живота. В нейната същност се откроява образът на Създателя. Тя носи послание към всеки отделен човек, внушава му добродетели, човеколюбие, взаимопомощ, братство… Чрез нея се извършва продължаващото Сътворение, досъздава се Духовност. Но най-вече се възвеличава Словото-Начало. Защото тъкмо то е утеха и радост, проповед и прошка, вяра и покаяние. И духовното общуване, дадено само за човека, който е създаден по образ и подобие на неговия Творец. Висшият и Единственият Първоучител по Съвършенство. От Който идва невидимата помощ.