БЪДНИ ВЕЧЕР

Йордан Стубел

БЪДНИ ВЕЧЕР

1.

Не помните ли, дни и нощи мои,
когато в самотия изковах
от злато люлка, от сребро повои?

Над схлупените бели ръженици
прелитаха тогава като в сън
снегът и омагьосаните птици…

И ти дойде - сама благословия-
с виялицата, с пламъка горящ
на бъдника - о, пресвета Мария!

Като пчели-искри неугасими
огряха моя път - и досега
не ги стопи снегът на много зими…

Не ги засипа преспа- ден нелесен.
О, нощ света, в която се роди
и се превърна бъдникът на песен!…

2.

Над Тракия равна тъй никога не е валяло
и не е било така неизгледно и бяло…
А пътят далечен, довчера забравен и кален,
гори и изгаря от нашия бъдник запален.

Там майката свята ще мине - и Тунджа, Марица
ще спрат, ще огрее над Тракия ясна зорница -
да води нататък, където овчари и стадо
отидоха поклон да сторят на Божето чадо.

След тях ще отидем и ние, о, братя несвесни,
тъй както бащите ни - с дарове, с вяра и песни
да хвърлим дълбоко в браздите каденото жито,
да грейнат зарите на бъдната вечер честито.

3.

Моя мащеха, бяла веявице,
до прага на кошарата спряла
и едничка Света Богородице,
над кандилото снощи огряла!

Чудодейна ела до огнището,
освети и поля, и тъмници -
както някога нека от бъдника
станат искрите алени птици.

Песента им да стигне до хората,
проста радост у тях да намеря.
Тая нощ у дома, на трапезата,
Дядо Господ със мен ще вечеря…

-Заповядай, Дядо Господи,
ето хлебец и солчица…
В бъклицата пее виното,
ври в котлето кървавица…

Прикади софрата, житото
и да споменеме всички.
Ний те чакаме в колибата
двама със вълка самички.

Ти да ми простиш измамите,
мойте грехове човешки,
аз да те гостя сирашката
с радости и мъки тежки…

Прикани се, Дядо Господи,
хлебец, вино, кървавица…
Мен ми стига от трапезата
твойта мъничка трошица…

4.

Засипа сняг и побеляха
замислени полета, хижи…
Сега под сламената стряха
заспете, мои грижи…

Приготвих вино, хляб, постеля,
накладох огън светлоален
и бди сега Света Неделя
над Бъдника запален.

А искрите летят и ето -
горят пламтящи, благовестни,
горят и тая нощ в сърцето
те станаха на песни…

Горете, искри, и летете,
и стигнете ли небесата,
вий Млада Бога поздравете
и нашта Майка Свята!

5.

На твойта светла бъдна песен
сърцето ни не се насища,
когато преспите навеят
и спрат пред нашите огнища.

И новите надежди греят
със нова радост във душите,
като гора през ранна пролет,
като снегът по планините.

Ти, Коледа благословена,
ти, ден едничък без тревога,
когато всеки се докосва
до люлката на Млада Бога.

А Богородица ни гледа
и пита, гали, обещава,
и над кошари и колиби
звездата Божия огрява.

Тогава неизгледно става
от светлина и сняг полето
и виждаш в себе си надежда-
с любов и вяра във сърцето…

6.

Мини и отмини ти, ден безумен,
без радост ден, без въздух, сив, куршумен…
Да дойде друг, макар и пак орисан,
но с вярата и с твойта кръв написан.

Нали в света широк и неизгледен,
Господни Сине, Ти роди се беден?
И всички земни пътища се сляха
в една любов под яслената стряха.

От нея нощ до вечната, отвъдна,
затуй у нас гори звездата бъдна
и в хижите потомството люлее
над люлката щом майката запее:

-Нани, маминото чедо,
Ой Коледо, мой Коледо!
Пеленки съм ти ушила
не от злато, не от свила,
а от чер коноп тъкани -
нани ми, душице, нани!

Света Петка те люлее,
Богородица ти пее,
Нани, чедо во Христе,
спи ми, мамино дете!

Нани, нани, златно чедо,
ой Коледо, мой Коледо!…

7.

Води ни, ти, звезда, води ни,
животът ни под теб да мине,
да стигнем чудните кошари
и тримата овчари…

Че там едно дръвце клонато
листило снощи чисто злато -
под него ангелите пеят
и люлчица люлеят.

Там слушат онемели всички -
гората, сребърните птички
и по-честита е земята
от тая песен свята.

А щом камбаната удари,
ще я повторят коледари,
ще екнат хижите, полето -
високо до небето…

8.

Вейте, преспи, вейте, нощи!
Ето ний сме будни още
и не иде сън за нас
от виелици и мраз.
Нали Бъдникът запален
става все по-светлоален
и в огнището гори
с чудни огнени искри!
Нали във душите грее
и ни радва, и ни пее,
че роди се Боже Чедо,
ой Коледо, мой Коледо!
И за тая песен свята
няма синор на земята,
няма царство и предел -
като звезден път изгрел,
като светла Божа птица,
там, зад тъжната Марица
и зад Бялото море
ще огрее и ще спре.
И клепало ще удари,
и ще екнат коледари,
че се роди Боже Чедо,
ой Коледо, мой Коледо!


ПРЕД ЕЛХАТА

От Игнажден все вали полека
и в гората малката пътека
стана вече бяла-беленичка,
чиста като ангелска душичка.

Божата камбана щом удари
тук по нея млади коледари
ще преминат светли, благовестни
с Млада Бога и със чудни песни.

Затова гората тъй е бяла
и звезда над нея е огряла,
и са ясни къщите, полята,
и горят свещици по елхата.


НАД ЛЮЛКАТА

Виждаш ли далече
пътя и звездата,
там над нея свети
сребърна елхата.
Там една пастирка
люлчица люлее,
към небето гледа,
на небето пее:
-Пресвета Марийо,
Майчице едничка,
запази ми мойта
златна гургуличка,
че си нямам никой,
ни сестри, ни братя!
Нека да порасне,
в църква да я пратя,
златните икони
със роса да мие,
от сребро светия
пояс да ушие,
а за Младенеца -
шапчица с мъниста,
пеленки, повои
от коприна чиста…


ВЕЧЕРНА МОЛИТВА

О, Майко Богородице,
закрилнице пресвята,
тръбят призивните тръби,
във кръв гори земята…

Прати покой, прати ни сън,
благослови с десница
трудът и мирната любов,
и хлебната пшеница!

Когато тъмната злина
навее нашта стреха,
прати ни сила и любов,
бъди ни ти утеха.

О, Майко Богородице,
закрилнице пресвята,
с молитви, с песни напълни
на хората сърцата!…


СВЕТЛА ВЕСТ

Над всеки клон елхов
гори света любов
и тихо златна птичка
запя сама-самичка:
„Люлей се роден лес,
Христос роди се днес!”
Над люлчицата чудна
звездата ранобудна
пови го в пелени
от златни светлини.
И тръгнаха овчари,
все млади коледари
във хор от праг на праг
да ни припомнят пак
света небесна вест,
че Бог роди се днес!


СУРВА ВЕСЕЛА ГОДИНА

1.

Цъфна клонче във горица,
лист листило по жълтица,
ситен бисер за мерджани
и мъниста за колани.
Мала птичка го съгледа
и повика бяла Неда.
Щом девойка го видяла,
тихом песничка запяла:
- Ой те, клонче сребролисто,
и ти бисер и мънисто,
ще ви нося на честито:
да се роди златно жито,
да се роди по кошари
бяло стадо на овчари,
сладко грозде по лозята,
здраве, радост за децата,
руйно вино на стопани,
дъжд на ниви, на поляни!
Сурва весела година,
до година,
до амина!

2.

Сурва, сурва, сурвакари,
ред по редом, млади, стари,
бийте здраво по гърбина-
да е новата година
плодна, весела и сита
и за всичките честита…

Пейте ниви да са житни
и ливади росни, китни,
да цъфтят божур, калина
и трендафил във градина.

Сурва, сурва, сурвакари,
Пълни весели хамбари,
във котлето кървавица,
на децата по жълтица.
Сурва весела година,
до година,
до амина!

3.

Хей, другари-сурвакари!
Хей, юнаци със калпаци!
Дрян е цъфнал на поляна
с чудно хубава премяна-
всяка клонка позлатена,
всяка пъпка посребрена
с бял варак и мразовина.
Сурва весела година!

Едро жито по хамбари,
тлъсти агнета в кошари,
руйно вино по мазите,
мед и восък по пчелите;
пълна къща със имане,
мир и обич да настане,
да живеят като братя
всички хора по земята,
че земята е градина.
Сурва весела година!
До година, до амина!

4.

Суровачице алена,
много си ми галена -
весела, засмяна,
жълта и пембяна.
Сякаш, че си цвете,
нацъфтяло лете -
божур и калина
в момина градина!

С тебе ще дочакаме
мама да сурвакаме,
татко още баба
да е сладък хляба.
Все да бъдем сити
и да сме честити!

Весела година,
здраве до амина
на деца и птички.
Мир, любов на всички!