МОЛИТВА

Джуни Александрова

Откак се помня,
вървя
по твойте древни пътища, Родино.
Люлея се
със златните жита на Добруджа.
Потъвам
в багрите на Струма, Места и Марица.
Застивам
пред вечния и непокорен връх на Вола,
и търся
прегръдката на Рила, Пирин и Родопа.

Откак се помня, Родино,
като искри разнасям
и лирата на Ботев, и подвига на Левски,
и скърбите на Яворов, и воплите на Дебелянов,
и вярата на банскалията Никола,
в звездите вперил жаден взор
с неутолимия копнеж за свобода…

Родино, майчице престара,
неизчерпаема е силата
на твоите духовни дълбини,
на радостта и мъката в очите
на хората с приветливи лица,
на грубите им, но сърдечни длани
и тяхната изконна топлота.

И щедрата земя, когато ме прегърне,
от изгрева до залеза душата ми,
подобно птица,
ще се вие над твоите простори
и ще се моли:
“Богородице пресвета,
закриляй българската майка,
тъй както си я пазила през вековете,
за да пребъде моята родина!”

2010