Евгений Носов

Евгений Иванович Носов, руски писател, е роден на 15.01.1925 г. в село Толмачово, Курска област в семейство на селски майстор-занаятчия. През 1943 г., след завършването на 8 клас, заминава на фронта, воюва като редови войник в артилерийската противотанкова бригада в армията на маршал К. Рокосовски, тежко е ранен през зимата на 1945 г. при гр. Кьонисберг (Калининград), половин година се лекува в болница, получава инвалидност. През 1945 г., завършвайки училище, заминава за Средна Азия (град Талди-Курган), работи във вестник като художник, там печата за пръв път - 1947 г. (стихове, публицистични статии, очерци, кореспонденции, рецензии). През 1951 г. се връща в Курск. Първият разказ на Носов (за деца) „Дъга” е публикуван в едноименния курски алманах през 1957 г. През 1958 са публикувани разказите му „Портрет”, „В полето брезичка стоеше”, „Последен път” и др., в курско издателство излиза първата му книга с разкази „По рибарската пътека”. През 1959 г. в Курск се появява още една книга на Носов - „Разкази”, последван от издадения в Москва сборник с разкази „Тридесет зърна” (1961). Учи във Висшите литературни курсове при Съюза на писателите на СССР (1960-1962), активно публикува в столичната периодика (сп. „Наш современник”, „Новый мир”, и др., сприятелява се с Василий Белов, Борис Можаев и др. Издава сборниците с повести и разкази „Домът зад триумфалната арка” (1963); „Къде се събужда слънцето” (1965); „Лунно затъмнение” (повест, 1966, на бълг. -1972), „Червеното вино на победата” (повест, 1969), „Зад долини, зад гори” (1967); „Ракитов чай” (1968), „Шуми злак” (повест, 1973, Държавна награда на РСФСР (1975), „Мост” (1974), „Брегове”, „И отплуват параходи…” (1975). В повестта „Усвятските шлемоносци” (1977) тържествено, но не декларативно прозвучава идеята за защита на Отечеството като исторически дълг на руския човек. Творчеството му се характеризира с дълбок психологизъм, склонност към социален анализ, историчност на мисленето и точност на битописанието в изобразяването на съвременното средноруско село, особено удачно предавано чрез сочни, динамични диалози, съчетаващи енергия и „неправилност” на непосредствената селска реч и афористичност на народната мъдрост. По повестта „Усвятские шлемоносци” е заснет филмът „Извор” (1981, режисьор А. Сиренко), а по лиричните му разкази - филмът „Циганско щастие” (1981, режисьор C. Никоненко). Почетен гражданин на Курск (1982). Герой на социалистическия труд. Награден с два ордена „Ленин”, два ордена „Отечествена война”, два ордена „Трудово червено знаме”, орден „Червена звезда”, орден „Знак на почит”, медали. Лауреат на наградата на в. „Литературная газета” (1988) и на в. „Правда” (1990), Тъжната тоналност на произведенията на Носов от края на 1980 - 1990-те г. (фантастичния разказ „Сън”, разказите „НЛО от нашето детство”, „Тъмна вода”, „Джобно фенерче”, „Огън на вятъра”, „Червено, жълто, зелено…”) е свързана с чувството на писателя за невъзобновимото разпадане на коренните устои на националния живот, катастрофалното нарастване в «перестроечното» общество (в това число, на село) на дисхармонията в битието: жестокост, апатия, разочарование и егоизъм. След Избрани произведения в 2 т. (1989) писателят публикува книгата „На чисто поле…” (1990) и размисли за руската класическа литература („Чакай утре ясен ден”, 1992, посветено на А. Фет). В годините на перестройката пише множество остри публицистични статии, осъждащи разрушаването на традиционните основи на обществото. Лауреат на наградата „М. Шолохов” (1996), наградата на сп. „Юность” (1997), наградата «Москва - Пенне» (1998), наградата „А.. Платонов” - „Умно сърце” (2000) и др. Умира на 12.06. 2002 г. в Курск. Погребан на Никитското гробище в Курск. В Курск е издигнат паметник на писателя, а на дома, в който е живял, е поставена мемориална плоча. На български освен повестта „Лунно затъмнение” е преведена новелата му „Приятел в нужда се познава” в сборника”Новели” (1975), сборника с повести и разкази „Отплават параходите…” (1978) и повестта „Усвятските шлемоносци” (1980).


Публикации:


Проза:

ЗА СЕБЕ СИ/ брой 35 декември 2011