А БЕШЕ ДЕН СИЯЕН
превод от руски: Спаска Гацева
А БЕШЕ ДЕН СИЯЕН
А беше ден сияен -
демон с лампа,
когато вятър,
разлюля степта.
Дърветата й,
сякаш демонстранти,
насреща му
развяха знамена!
И се простряха дни
огромни,
стъпки сякаш -
стотици - във един юмрук!
И екотът забавен
на Гърмежа
звучеше вече -
истински салют.
АВГУСТОВСКА КОРИЯ
Облаци - същи орисници -
над степта, над могилите бдят.
Августовска кория в ризница
от беда брани храбро деня.
Нежнопухкава пътната прежда
размотава се, няма край.
Корията - страж прилежен -
в нещо вслу-ш-в-а се:
тичат огньове
откъм степните далнини…
Но напразно: два века вече
чакат скитските й жени
своите войни - отдалече
да се върнат - на старини.
Тук, при вятъра на върбите,
дето слънчевото небе
яхва буйно седлата вити
на донските си коне.
И билините рият, рият
до колене в роса.
Тук в тревите като руини,
дето бди във казашка ризница
августовска малка гора.
НА ПОЕТА
Камък в гърлото, къс олово.
Да заплача…Но няма как.
Ти не си само Саша Говоров,
поетът. На другия бряг
ти глухарче си, чай пелинов,
лъч в съзвездната му роса…
Слава богу, край теб че мина
смъртоносната й коса…
А в степта знамена развяват
конете ти - без тъга.
Като древна икона изгрява
слънчевата дъга.
В небесата - жеравна гама.
В падината песен звъни.
На колене стоят курганите,
укротени от идните дни.
И по степните горди простори
в храбър марш се върти колело…
Връща твоето име ГОВОРОВ
с възклицателна буква О!
ОБЕД
Дон- река
вълна
люлее,
всички котви къса - край!
Пише сенки йероглифи
обедът, като в Китай…
Меден залез, полумесец-
ококорени без глас.
Струва им се, че китайци
окупирали са нас.
СНЯГ
Сняг вали. Завърна се студът.
Зъзне в каменен кожух градът.
Светят и въздишат до зори
лампите,
дъхът им бял
трепти.
До колене сняг,
години сняг.
Боже, как душата си да стопля пак.
13.12.2009 г.
