Петер Бахмайер

превод от руски: Литературен свят

Доклад, представен на конгреса «Мъжество по етика» в Фелдкирхе, Австрия, 3.09.2010

Западното влияние върху образователната система и средствата за масова информация

Важна дългосрочна цел на западното влияние е образованието. Преди всичко, след преврата от 1991 г. с помощта на западни консултанти бяха забранени централизмът и марксистката идеология. Законът за образованието от 1992 г. и Конституцията на Руската Федерация от 1993 г. закрепили всестранната преориентация на образователната система в руслото на неолибералната - демократична парадигма по западен образец. Това обхващаше установяване на пазарни елементи в образователната система и създаването на гражданско общество. (21).

Предоставянето на западни кредити в образователната система беше свързано с демонстрирането на новите преимущества. Така образователната система се промени по посока на неолибералната система. Появи се недържавен сектор със скъпи частни училища. Частните висши и средни учебни заведения бяха ориентирани към получаването на печалба и поискаха заплащане за обучението. Образователната система се основа на нуждите на икономиката (системата за обучение на PISA OECD). Много училища в селските области, които бяха възприеха като непечеливши, бяха закрити. Много деца не посещават училище или не го завършват. През 2000 г. не са посещавали училище, по данни на UNESCO, 1,5 милиона деца в Русия. Потреблението на наркотици сред учениците, неизвестно по-рано, се разширява. (22).

Най-значителна беше реформата във висшето образование, която беше разработена по решение на Международна банка за възстановяване и развитие (МБВР) и Международния валутен фонд, които разработиха тогава програма, за да бъде променена системата по англо-американски образец.

През 2004 г. Болонската декларация получи законна сила: това означаваше преминаване към четиригодишен курс за получаване степен бакалавър и двегодишно образование за получаване магистърска степен, а така също и приемането на устав на президиума със съвети във висшето училище, в които заседават представители на икономиката. Много руски експерти по образование виждат тук разрушаване на традициите на руския университет, тъй като образователният процес по преподаването на необходимата информация се съкращава. Приблизително 1000 институти и университети в Русия днес са частни на 40 %, много от тях са учредени от Запад, в тях се възпитава новият елит (23).

Следващият сектор, който се създава от Запада с голямо внимание, е средствата за масова информация, които претърпяха след 1991 г. най-големи промени. Те бяха приватизирани при неолибералните реформи след 1991 г. и започнаха да зависят от олигарси или зад граница. Много телевизионни центрове, вестници и списания бяха купени от чужди собственици като News Corporation на Рупърт Мърдок, която днес притежава съвместно с “Financial Times ” и News Outdoor Group в. “Ведомости”, главния финансов вестник на Русия, както и най-голямата рекламна агенция, която работи в около 100 руски града. Bertelsmann AG, която представлява най-голямото европейско телевизионно предприятие RTL, се занимава в Русия с всеобхватните радиопредавания Ren TV. (24.) Обществото Bertelsmann, основано през 1977 г. от Рейнхард Мон, една от най-мощните фабрики за идеи в ЕС, си сътрудничи с Фонда Горбачов и има местонахождение в Москва, както и филиали в Германия и в САЩ.

Медиите е оказаха в периода на управлението на Елцин почти изцяло в ръцете на новата олигархия, която е связана със западните финансови центрове. Гусински притежаваше най-големия телевизионен център НТВ, а Борис Березовски контролираше вестниците. Когато Путин започна отново да стабилиза руската държава, беше поставена първостепенната задача - да се контролират медиите, тъй като иначе правителството би било свалено.

Към американизацията може да се отнесе най-малко културата на ежедневието, с рок-концертите, интернет, частните телевизии, дворците на киното, дискотеките, музиката на CD, DVD, комиксите, рекламата и модата, която е почти същата като на Запад.

Цел на американската стратегия е да се наложи западната ценностна система на руското общество. Руската държава - да бъде антиидеологизирана. В Конституцията от 1993 г. се определя държавната идеология като признак на тоталитаризма и в член 13 тя е забранена. (25).

Официалната съветска идеология се основаваше на материалистичната философия, но тя имаше елементи на националната идея, съществуваха рамки, които свързваха държавата. Вследствие на тази забрана държавата се лиши от ценностната ориентация на националната идея. Интелектуалната празнота се запълва днес от западната поп-култура.

Културното настъпление на САЩ има за цел да създаде в Русия мултикултурно, т.е. космополитно, плуралистично и секуларизирано общество, в което да се създаде унифицирана руска култура. Народът, обществото от граждани със собствена история и култура, трябва да се превърнат в многонационално население.

Съпротивата на руската държава и интелигенцията

Под ръководството на Владимир Владимирович Путин от 2000 г. се осъществява държавна концепция, в частност искането за преход към силна държава, частична рецентрализация, преход от многонационално към национално-руско разбиране на държавата, а така също признаване специалното положение на православната църква и религия.

През април 2001 г. държавният концерн Газпром получи контрол над телевизионния център НТВ. Ежедневният вестник “Сегодня” беше спрян, главният редактор на вестника - уволнен. Телевизионният център ТВ-6, принадлежащ на Борис Березовски, беше закрит през 2002 г. и Березовски емигрира в Англия.

През септември 2003 г. нефтеният магнат Михаил Ходорковски поиска да завладее либералния ежеседмичник вестник “Московские новости”, за да поддържа либералните партии на опозицията “Союз правовых сил” и “Яблоко” на предстоящите избори. Това политическо решение беше важна причина за ареста на Ходорковски през октомври 2003 г. Тези мероприятия бяха необходими, в противен случай олигархията би успяла да доведе на власт свое правителство с помощта на медиите. Трите най-важни телевизионни центъра - ОРТ, Россия и НТВ - както и значителна част от печатните средства се контролират днес от държавни концерни (Газпром и Внешторгбанк) или непосредствено от държавата (РТР).

Олигархът Владимир Потанин контролира ежедневните вестници “Известия” и “Комсомольская правда”. Сега се позиционира “Новая газета ” (под контрола на олигарха Александър Лебедев и бившия съветски президент Горбачов) и ежедневния вестник “Ведомости” (проект “Wall Street Journal” и “Financial Times “) като независими от правителството медии (26).

От 1993 г. според статистиката в Русия са били убити 214 журналисти, от тях - 201 журналисти в епохата на Елцин и 13 след встъпването в длъжност на Путин, сред тях повечето са по време на първия му мандат, докато през втория му мандат са били убити не повече от 3 души (27).

Националната доктрина за образованието от 1999 г. и концепцията от 2001 г. отново въведоха в съдържанието на идеологическата област национално-патриотичните идеи. Връщането към ценностите от царски времена съседстват с постулата, че трябва да се върнат към преимуществата на образователната система на Съветския Съюз. Особено положение има руската православна църква, представена от частни училища и духовна академия, които получиха от 2007 г. държавно признание. В учебните програми на училищата се въведоха нови предмети: задължителната военна подготовка от 1999 г. и “Основи на православната култура” от 2007 г.

В културната война се включва и кампанията на западните медии срещу Русия, която от 2003 г. се води вече в продължение на десет години под лозунга “Русия по пътя назад към съветската система!”, преди всичко това е свързано с ареста на Ходорковски. Друг пример е така нареченото преследване на „прогресивни дейци на културата”, което се състои в това, че богохулни и порнографски експонати са махнати от обществени изложби. Става дума, като правило, за провокации на финансирани от Запада неправителствени организации (НПО).
„Сахаров-център”, целта на който била създаването на отворено общество, организира през 2003 г. изложба “Внимание! Религия!”, на която бяха изложени богохулни антихристиянски експонати. Държавната дума се обърна към прокуратурата за привличане под отговорност ръководството на центъра. През 2005 г . организаторите бяха осъдени на парична глоба.

През 2005 г . правителството въведе новия празничен ден 4 ноември, близо до стария празник на Октомврийската революция 7 ноември. Но този път се празнува победата над поляците през 1612 г. През 2006 г. беше приет нов закон за неправителствените организации, според който всички организации трябва да бъдат отново регистрирани, и по-точно да се контролира чуждото им финансиране. В началото на 2008 г. бяха закрити всички регионални бюра на Британския съвет (British Council ), с изключение на московското бюро, тъй като са се занимавали с антируска дейност (29).

В сравнение с времето на перестройката и епохата на Елцин руската интелигенция възприе нападението НАТО срещу Югославия през 1999 г. по-скоро не в неолиберален дух, а в национално-патриотичен. Писатели, деятели на изкуството, създатели на филми и театрални дейци днес са патриоти и се поддържат от Кремъл. Правителството контролира също така политическото пространство на медиите, преди всичко телевизията, по-малко вестниците.

Основна фигура на традиционалистите беше по-рано Александър Солженицин, упрекван в недостатъчна критичност към Запада.

Ключова група днес са “почвениците”, те са православни християни, но разглеждат съветския период в традициите на руската история. Техни идеолози са писатели на селото като Валентин Распутин, Василий Белов и Виктор Астафиев. В списания “Наш современник” (главен редактор Станислав Куняев - бел. прев.), “Москва” (главен редактор покойният Леонид Бородин - бел. прев.) и “Молодая гвардия” (главен редактор Валерий Хатюшин - бел. прев.) се разработва в продължение на 70-те и 80-те г. патриотичната идеология.

“Обществото за историческа перспектива”, ръководено от бившия депутат от Държавната дума Наталия Нарочницкая, представя патриотична и християнска програма, издава цикъла “Звена” , елетронното списание “Столетие”, организира доклади и заседания. Национално-патриотичната интелигенция обсъжда принципната промяна на държавната система, предвижда създаването на силна държава и затварянето на границите.

Творческите съюзи - съюзът на писателите, съюзът на дейците на изкуството, съюзът на кинематографистите разполагат с домове на културата, галерии, центрове за кино и списания, организират големи програми и мероприятия. В Москва има 150 театъра, домове на операта и концертни зали, които предимно представят класически произведения. Театрите по режисура, абстрактното изкуство и атоналната музика са програми за малцинствата. (30).

Отношението в Русия към Австрия и Германия е положително, преди всичко се обръщат към старата немска култура, руснаците имат представа за онова, което е свързано с миналото, но не знаят в действителност какво се случва днес в Германии.

Александър Солженицин се е надявал винаги, че Германия ще бъде мост между Русия и останалия свят, тъй както Германия и Русия чувстват взаимна симпатия. (31). Но немските медии показват изопачена картина на Русия: Русия се намирала по пътя назад към съветската система, а неолибералните интелектуалци водели отчаяна борба. За пример дават порнописателя Виктор Ерофеев (у нас издаван от изд. Факел Експрес, Жанет-45 и Народна култура. бел прев.), който беше поканен от хамбургския вестник
” Zeit” в Германия. (32).

Но решаващият въпрос днес в Русия не е ще има ли отново комунистическа диктатура, а ще бъде ли “диктатура на релативизма” по западен образец или на християнското общество (33).

Религиозно обновление

Решаващата съпротива срещу западното влияние идва днес от православната църква, която е на антимодернистски и традиционни позиции. Православието се обявява за традиционните ценности като брака, семейство и майчинство и срещу хомосексуализма. Църквите са пълни, най-вече с млади и съвсем млади хора. Младежта е в по-голямата си част източноправославна и се жени в църква. Вярващите са 100 милиона, свещениците - 30 000, манастирите - 600. Духовната академия в Сергеев Посад е пълна, четири заявления са за едно място. Има православна радиостанция, издателство, редица списания, свещеници в армията, както и в болниците и затворите, в училищата за първи път от 1917 г. отново е въведена де факто религията като предмет. При допитваане 70 % от руснаците се определят като вярващи. (34).

През 2007 г. Руската православна църква и Ватиканът решиха да възобновят преговорите, за да отстранят продължилите дълго противоречия. Архиепископ Иларион, ръководител на отдела за външни оношения на Патриархата, по-рано православен епископ във Виена, казва по този повод: “Ние сме съюзници и стоим пред едно предизвикателство: агресивната секуларизация” (35).

Православието се сочи в Русия като “религия на мнозинството”. На 4 ноември, в деня на националното единство в Русия, можех да наблюдавам необичайна процесия на Червения площад. Патриархът вървеше в първата редица, а във втората - мюсюлманите, еврейската община и будистите. Това беше като очевиден символ: “Патриархът е ръководител на преобладаващата религия. Той обединява вярващите и съдейства за сътрудничеството на религиите. Патриархът е духовен вожд на целия народ, а не само на православните” (36).

Заключение

Русия днес е в криза, която се проявява преди всичко във финансите и валутата, но също така и в културната сфера, и има дълбоки причини, които се състоят в това, че „плуралистичното” секуларистично общество не дава на човека никаква реална общност, никакъв мироглед и никакъв смисъл.

Русия не се нуждае от “материалистичната и егоистична култура” на съвременното западно общество, но се нуждае от универсална национална идеология, която да обхваща всички страни от живота на народа, да развива страната и да я предпазва от всичко, което заплашва съществуването на народа (37).

“Презареждането” [reset] на руско-американските отношения през последните две години не промени нищо в дългосрочната антируска насоченост на американската политика и не въпрепятства ЦРУ да бъдат много активни в Русия.

Така също Хилари Клинтон подчерта след визитата на Обама в Москва, че САЩ се придържа към плана да бъде абсолютен ръководител на света. Затова Русия рано или късно ще се изправи пред избора - или да построи суверенна държава, която да затвори границите си, да запази своята култура, или да капитулира и да стане провинция на Запада.

Използвана литература:

1. Базил Лидъл Хард, Стратегия: косвен подход , 1. изд. - 1929, 2. изд. - 1954.

2. Кристофър Симпсън, Науката за принуждението: изследване на комуникациите и психологическата война, 1945-1960, Ню Йорк, Оксфорд U. P. 1994, с. 4.

3. Симпсън, Науката за принуждението, p. 87.

4. A. Рос Джонсън , Р. Юджийн Парта, Радиопредаването в студената война: въздействието върху Съветския Съюз и Източна Европа, Международен център Удроу Уилсън, Вашингтон 2010.

5. Френсис Стонър Съндър, Кой плаща по сметка? ЦРУ и културната студена война. Лондон 1999 г., немско издание, Берлин 2001 г.; Симпсън, Науката за принуждението, с. 68.

6. Петер Швейцер, Победа: Секретната стратегия на администрацията на Рейгън, която ускори краха на Съветския Съюз, Ню Йорк, 1994.

7. С. Г. Кара-Мурза, А. А. Александров, М. А. Мурашкин, С. А. Телегин, Революции за износ, Москва, 2006.

8. Цитирано по: В.И. Якунин, В. Багдасарян, С.С. Сулакшин, Нови технологии в борбата с руската държавност, Москва , 2009, с. 50.

9. Джоузеф Най, Готов да ръководи: променящият се характер на американската власт, Basic Books, 1990; Джозеф Най, Трансформираното лидерство и великата стратегия на САЩ, Foreign Affairs , т. 85, No. 4, юли/август 2006, с. 139-148.

10. Ричард Армитидж, Джоузеф С. Най, Находчивата, по-безопасна Америка, комисията CSIS според находчивата власт, 2009.

11. Петер Швейцер, Победа: Секретната стратегия на администрацията на Рейгън, която ускори краха на Съветския Съюз, Ню Йорк, 1994.

12. Това се отнася за официалната биография на Елцин от Владимир Соловьов, Елена Клепикова, Президентът. Борис Елцин. Политическа биография, Берлин, 1992. След изказването на Елцин при закриването Дейвид Рокфелер казал: „Това е нашият човек!”.

13. О. А. Платонов, Русия под властта на масоните, Москва, 2000, с. 35.

14. Платонов, Русия , с. 3.

15. Платонов, Русия , с. 15.

16. Якунин, Нови технологии , с. 81.

17. Якунин, Нови технологии , с. 90.

18. Якунин, Нови технологии , с. 94.

19. Якунин, Нови технологии , с . 92.

20 . www.pravda.ru 03.19.2008.

21. Герлид Шмид, Руската Федерация, в: Ханс Деберт, Волфганг Хернер, Бото фон Коп, Луц Р. Рейтер (издател), Образователни системи в Европа, Hohengehren , 2010 (= Основи на училищната педагогика, кн. 46, 3. изд.), с. 619.

22. Шмид, Руската Федерация, с. 635.

23. Шмид, Руската Федерация, с. 632.

24. Пиер Хилард, Бертелсман - Властта на средствата за масова информация на служба на мондиализма, Париж 2009, с. 27.

25. “В Руската Федерация е признато идеологическо разнообразие. Никаква идеология не може да се установява като държавна или задължителна”. чл. 13 Конституция на Руската Федерация, декември 1993 г .

26. A. Чьорних, Светът на съвременните медии, Москва, 2007.

27. Роналд Хауг, Кремъл АО, Hohenheim , 2007.

28. Шмид, Руската Федерация, с. 639.

29. Картината на врага в лицето на Запада в днешна Русия, Общество за наука и политика, Берлин, 2008.

30. Владимир Малахов, Съвременният руски национализъм,: Виталий Куренной, Мислеща Русия: Картография на съвременните интелектуални направления, Москва, 2006, с. 141 и на следващите страници.

31. Интервю с Александър Солженицин, Der Spiegel , № 30, 23.2007; Марк Щегер, Александър Солженицин, Църковен обзор, № 10, октомври 2008.

32. Николай Плотников, Руските интелектуалци в Германия, в: Куренной, Мислеща Русия, с. 328.

33. Западът без идеали? Разговор с Наталия Алексеевна Нарочницкая, директор на руския институт за демокрация и сътрудничество в Париж, Frankfurter Allgemeine Zeitung , № 51, 29.02.2008.

34. Якунин, Нови технологии, с. 196.

35. Интервю в: Der Spiegel.

36. Der Spiegel, № 51, 14.12.2009.

37. Папа Бенедикт XVI. Енциклика “Spe salvi”, Рим в 2007, в която той говори за “диктатурата на релативизма”; Якунин, Нови технологии, с. 174.

Zeit - Fragen, № 41, 19.10.2010 г.