Петер Бахмайер

превод: Литературен свят

Доклад, представен на конгреса «Мъжество по етика» в Фелдкирхе, Австрия, 3.09.2010

За последните две десетилетия се извърши преориентация на американското стратегическото мислене: войната не се определя повече с чисто военни способи, а се осъществява с информационни и психологически методи, които се определят като «психологическо военно ръководство» [psychological warfare] или «културна война». Тези методи имеат дълга предистория. Американският военен стратег Лидъл Харт разви още преди Втората световна война стратегията за косвеното въздействие [the strategy of indirect approach] (1).
По време на Втората световна война американските и британски въоръжени сили използваха «психологическата война» срещу Германия, която впоследствие беше използвана за превъзпитание [re-education] на немския народ. След войната ЦРУ и министерството на отбраната учредиха по образец на Тавистокския институт за човешки отношения (Tavistock Institute of Human Relations) специализиран институт за психологическа война в Англия, мозъчни фабрики [think tanks] като корпорация Ранд (RAND Corporation), Института Хъдсън (Hudson Institute) на Херман Кан и други, насочени главно срещу Съветския Съюз.

Методите в тези центрове бяха разработени от редица социално-научни учреждения. Американските емпирични социални науки, т.е. социология, политология, психология, антропология, изследване на комуникациите [communication studies] и т.н. възникнаха в днешния им вид по инициатива и с финансирането на военните и разузнавателните органи през 40-те и 50-те г. (2).

Друг източник са крупните фондове - като Корпорацията Карнеги (Carnegie Corporation), Фондът Форд (Ford Foundation) и Фондът Рокфелер (Rockefeller Foundation). Също - известни научни центрове като Новата школа за социални изследвания в Ню Йорк (New School for Social Research in New York), Бюрото за приложни социални изследвания в Принстънския университет (Bureau of Applied Social Research in Princeton) (ръководено от Пол Лазарсфелд), Института за социални изследвания (ръководен от Макс Хоркхаймер и Теодор Адорно, който се връща във Франкфурт през 1949 г.), Центърът за международни изследвания (Center for International Studies ) (CENIS) на Масачузетския технологичен институт (Massachusetts Institute of Technology), а така също основания от Майкъл Мърфи и Грегъри Уотсън алтернативен институт „Есален”в Калифорния - център за антикултура, който участва и в организацията на Уудстокския фестивал през 1968 г., всички те са получили тези поръчки. От ключовите институти за комуникационни науки, в частност, били създадени програмите по психологическо военно ръководство.

Тези институти са издавали и списания като “Месечно обществено мнение” (Public Opinion Quarterly) (POQ), “Американски социологически преглед” (American Sociological Review), “Американски преглед на политическите науки” (American Political Science Review) и др. В тези институти работели експерти, в по-голямата си част емигранти от Германия и Австрия, който придобили по-късно големи имена в науката: Пол Лазарсфелд, Оскар Моргенщерн, Лео Ловентал, Херберт Маркузе, Уолтър Липман, Харолд Ласуел, Габриел Алмънд, Даниел Лернер, Даниел Бел, Робърт Мъртън и много други. Това са все същите експерти и институты, които са били отговорни за превъзпитанието на народа в Германия. Някои от тези проекти били заети също с подготовката на културната революция през 60-те г., съпроводена от рок-музиката, културата на употреба на наркотици и сексуалната революция.

Особено значение се придавало, разбира се, на изучаването на Съветите “Soviet Studies” от страна на правителството. Проектът за руското изследване в Харвард, ръководен от Реймънд Бауер и Алекс Инкелес, бил съвместно предприятие на ЦРУ, американските военно-въздушни сили и Корпорация Карнеги. Институтът публикува през 1956 г . изследване под заглавие “Как работи съветската система” (”How the Soviet System Works”), което стана стандарт в изучаването на Съветите (3).

Към психологическата война принадлежат също така и радиопредаванията на ЦРУ за Източна Европа, “едни от най-евтините, надеждни и ефективни инструменти на американската външна политика”, както по-късно обяснява Джин Киркпатрик, а именно “Гласът на Америка” (Voice of America). РИАС (RIAS) Берлин, Радио „Свободна Европа” (Radio Free Europe) и Радио „Свобода” ( Radio Liberty), които предават и до днес на руски и на езиците от страните от ОНД (4).

Тези радиопредаватели се подчинявали на Конгреса по културна свобода, основан от ЦРУ през 1950 г. с 400 сътрудници в Париж. (5).

Победа над Съветския Съюз била постигната преди всичко с помощта на тези невоенни методи. Стратегия, чиято цел била отричането на съществуването на Съветския Съюз и предвиждала “демонтаж” на съветската система, разработван от администрацията на Рейгън през 1982 г. (6).

Планът обхващал седем стратегически инициативи, включително пункт 4: Психологическа война, с цел да се стимулира страх, несигурност, загуба на ориентация, както на номенклатурата, така и на населението (7).

Тази война се водила не само срещу комунизма, но и срещу Русия, доказват го непосредствените изказвания на Бжезински: „Ние разрушихме Съветския Съюз, ние ще разрушим и Русия”. “Русия изобщо е излишна държава”. “Православието е основният враг на Америка. Русия е победена страна. Тя ще бъде разчленена и поставена под опека” (8).

През 1990 г. Джоузеф Най, сътрудник на Съвета по международни отношения (Council on Foreign Relations ) и съратник на Збигнев Бжезински, създал за тези методи понятието “Мека власт” “Soft Power ” или “Находчива власт” “Smart Power “, което има сходен корен с понятия като “Социално инженерство” “Social Engineering” (9).

Той публикува през 2005 г. книгата “Меката власт: значение на победата в световната политика”, в която предлага Америка да стане по-привлекателна с културата и политическите си идеи. Центърът за стратегически и международни изследвания (Center for Strategic and International Studies) във Вашингтон, неоконсервативна фабрика за идеи, в наблюдателния съвет, на който влизат Хенри Кисинджър и Збигнев Бжезински, основа през 2006 г . Комисия по находчива власт (Commission on Smart Power), ръководена от Джоузеф Най и Ричард Армитидж, през 2009 г. тя представи меморандумът “По-находчива, по-безопасна Америка” “A Smarter, More Secure America”, който има за цел укрепването на американското влияние в света с „меки” методи (10).

Първото успешно използване на новата стратегия: Перестройката
За първи път тези нови методи като стратегия се проявили в периода на перестройката, когато на власт дойде Михаил Горбачов. Перестройката имаше и своите положителни срани, тя даде свобода на изразяване на мнения и свобода на действията, но тя беше също така и масирано влияние на Запада. (11). В Централния комитет на КПСС и номенклатурата се образува група, която искаше да мине на позициите на Запада и а въведе западната неолиберална система.

Главен архитект на перестройката беше Александър Яковлев, от 1985 г. секретар на ЦК КПСС по идеологията, който през 50-те г. учил във Вашингтон и станал оттогава убеден привърженик на неолиберализма, както ми обясни в разговор във Виена на 9 ноември 2004 г. В тази група са Егор Гайдар, Григорий Явлински, Борис Немцов, Виктор Черномирдин, Герман Греф и Анатолий Чубайс. Яковлев създава с тях в Съветския Съюз пета колона на Запада, която пази до ден днешен на заден план връзките си. Борис Елцин също е бил човек на американците, той посещава САЩ през септември 1989 г . по покана на Есаленовския институт в Калифорния, който имал от 1979 г. американско-съветска програма за обмяна, при визита във Вашингтон е приет в американския конгрес и през 1991 г. с тяхна помощ успява да дойде на власт. (12).

Горбачов станал благодарение на посредничеството на Джордж Сорос член на тристранната комисия, която проведе през 1989 г. в Москва конференция, в която участваха Хенри Кисинджър и Валери Жискар д`Естен.
Западните организации за културно влияние в Русия

По време на перестройката отново се появиха нелегалните ложи и организации. (13). По молба на Кисинджър Горбачов през май 1989 г. разреши основаването на ложи на Б’най Брит (B’nai Brith) в Москва.

Оттогава в Русия бяха основани приблизително 500 ложи на големите ложи на Англия, Франция, Америка и т.н. Същевременно започнаха да се създават за политици, предприемачи и представители на свободните професии, които нямаха никакво отношение към ритуалите, но споделяха принципите на ложите, по-открити организации, клубове, комитети и учреждения. Има няколко хиляди членове на ложи в Русия, които участват в ритуали, освен това, има десетки членове на “maconnerie blanche” (бялото масонство), които не се придържат към никакви ритуали, но приемат принципите и се ръководят от братята от ложите. Такива организации са клуб Магистериум ( Magisterium), Ротари клуб ( Rotaryklub), Lionsklub (Лайънс клуб) , Соросовското учреждение и много други. Членовете на тези общества се имат за елит, те имат специални права върху управлението (14).

За да се контролира литературната сцена, беше основан руският PEN-ЦЕНТЪР, следващата организация на „нелегалните”. Негови членове станаха известните писатели и поети Бела Ахмадулина, Анатолий Приставкин, Евгений Евтушенко, Василий Аксьонов и Виктор Ерофеев.

Учреждението “Отворено общество” на Джордж Сорос, основано през 1988 г. в Москва, беше през 90-те години мощен механизъм за дестабилизация и разрушаване в ръцете на сенчестата власт. Сорос насочваше дейността си за промяна на мирогледа на хората в неолиберален дух, провеждане на политика в духа на американския начин на живот (American way of life) и образование на младите руснаци в САЩ. Със средствата на обществото на Сорос се финансираха най-важните руски списания и се даваха специални награди за литература (15).

В рамките на програмите на обществото се издаваха учебници, в които руската история се представяше в неолиберален, космополитен смисъл. През септември 1993 г., в същото време докато беше разстрелван парламентът, имах случая да взема участие в даването на награди в руското министерство на образованието. Джордж Сорос раздаваше награди на авторите на руските учебници по история и литература, а руският министър на образованието Евгений Ткаченко заяви каква е целта на новите учебници в училище: “Става дума за това да се разруши руският манталитет”.

Програмите на Сорос бяха толкова разнообразни в културната област, че практически целият неправителствен сектор зависеше от финансирането му от “Отворено общество”. Институтът по човешките науки (IWM), основан през 1983 г . във Виена и също поддържан от Сорос, съдейства за реформа на образователната система и университетите в Русия и постсоциалистическите страни. Само между 1997 и 2000 г. обществото е предоставило 22 000 стипендии в размер на 125 милиона долара (16).

Следващата американска фабрика за идеи (Think tank) е Националното общество за демокрация (NED), създадено през 1982 г. от Рейгън, което се финансира от институти на демократическата и републиканската партии в САЩ и има свое бюро в Москва. То поддържа преди всичко частните медии и прозападните политически партии и движения. Бюджетът на NED се определя от конгреса на САЩ като поддръжка за Държавния департамент (State Department ). Управлението в него принадлежи на знаменити политици като Джон Негропонте, Отто Райх, Елиът Абрамс. NED е продължение на операциите на ЦРУ с други средства. NED е финансирал покрай другото следните руски организации (през 2005 г.): Обществото “Мемориал” по историческо образование и защита правата на човека, Московската Хелзинкска група, Музеят Сахаров, Майки от Чечня за мир, обществото за руско-чеченска дружба, чеченския комитет за национално спасение (година по-късно общо 45 организации) (17).

Московският Карнеги-Център е учреден през 1993 г. като отделение на обществото Карнеги за укрепване на мира, основано през 1910 г. от Андрю Карнеги като независим научно-изследователски център по международни връзки. Специалистите от московския център се занимават с най-важните въпроси от вътрешната и външната политики на Русия. Имат данни за проблематични въпроси в развитието на страната. Центърът публикува сборници, монографии, периодика и справочници, както и месечното списание “Pro et contra” (”За и против”), поредицата “Working Papers ” (”Работнически листове”) и провежда редовно съвещания и конференции. Учреждението се финансира от крупни фирми като British Petroleum (BP), General Motors , Ford, Mott, а също така от Сорос, Рокфелер, Пентагона, Държавния департамент и британското министерство на външните работи. Директор досега е Роза Гетемелер, по-рано сътрудница на RAND Corporation, която и сега е представител на държавния департамент на САЩ.

Представители на руския делови свят в наблюдателния съвет са Пьотр Авен, Сергей Караганов, Борис Немцов, Григорий Явлински и Евгений Ясин, президент на московския университет по икономика. Водещи сътрудници са Дмитрий Тренин, който работи и в Радио „Свободна Европа” и „Радио Свобода”, и Лилия Шевцова, двамата редовно са канени на Запад, за да им разясняват как в Русия се ограничават демократичните свободи. Изследванията на центъра широко се използват от политическата класа на Русия на Запад. Работата на московския център се поддържа от ръководната и насочваща сила във Вашингтон по програмата “Русия и Евразия” (18).

Обществото Freedom House („Фрийдъм хаус” -„Дом на свободата”), основано през 1941 г. по инициатива на Елинор Рузвелт, възникнало за борба срещу изолационизма в САЩ. Официалната му цел била борбата срещу национал-социализма и комунизма. Днес обществото се финансира от Сорос и правителството на САЩ. През 90-те години Freedom House основа бюра в почти всички държави от ОНД и Американски комитет за мир в Чечня (членове: Бжезински, Александър Хейг, Джеймс Улси, бивш шеф на ЦРУ). Най-известният му проект днес “Свобода в света”, който анализира от 1972 г . ежегодно всички държави по света, където те се поделяни на “свободни”, “частично свободни” и “независими” (19).

През 1992 г . беше основан руски филиал на Рокфелеровото учреждение Planned Parenthood Federation (планирана като родителска федерация) в Москва и 52 най- важни руски градове. Учреждението направи опит да въведе във всички руски училища предмета “Сексуално обучение”, който имаше за цел в действителност унищожаването на семейството и възпитанието на нов човек. Но това не успя, тъй като чиновници от министерството на образованието, преподаватели, родители и православната църква се обявиха против и през 1997 г . този проект на конференция на Руската академия по образованието беше отхвърлен (20).

Неправителствените организации (НПО) се считат на Запад като строителни камъни на гражданското общество. В случая с Русия те нямат нищо общо със строителството на пряка демокрация, а са само агентура, която се финансира и управлява от Запада.