Александър Межиров
Александър Петрович Межиров (26.09. 1923, Москва - 22.05. 2009, Манхатън, Ню Йорк) е поет и преводач, лауреат на много награди - съветски и американски. Роден в еврейско семейство на интелигенти, баща му Пьотр Израилевич Межиров, е юрист, майката Елисавета Семьоновна е учителка по немски. Участва във Великата Отечествена война. Печата от 1941 г. Професор на катедрата по литературно майсторство в Литературния институт от 1966 г. Много години води там поетичен семинар във висшите литературни курсове. Превежда грузински и литовски поети. През 1992 г. емигрира в САЩ, където чете лекции за руската поезия в Портландския университет в щата Орегон. Книги: „Далечен път” (1947), „Нови срещи” (1949), „Комунисти, напред!” (1950), „Сбогуване със снега” (1964), „Ладожки лед” (1965), „Подкова” (1967), „Под старото небе” (1976), „Стихотворения” (1989); „Избрано” (1991), „Артилерията бие по своите” (избрани стихотворения от последните години, 2006) и мн. др. Гражданското му поведение и творчеството му е рязко критикувано от представителите на „руската партия” в литературата (Ст. Куняев и др.).
Публикации:
Поезия:
ВЪЗПОМИНИНАНИЕ ЗА ПЕХОТАТА/ бележка и превод: Никола Инджов/ брой 35 декември 2011
ПОДКОВА НА ЩАСТИЕТО/ превод: Красимир Георгиев/ брой 163 декември 2023
