ЧОВЕКЪТ ОТ ТИР

Дейвид Хърбърт Лорънс

превод: Огнян Стамболиев

ЧОВЕКЪТ ОТ ТИР

Човекът от Тир се спусна бавно към морето.
Мислеше си за Бога - нали беше грък -
та почиташе Бога вечен, единствен.
Някаква жена, привързала прането си -
там, долу при устието на реката,
след като простря белите платна по камъните,
реши да се окъпе в бледозелените води.

Колко красива е тя,
с тъмните тежки коси, прибрани зад тила.
Силните й бедра се полюшват като криле на жерав,
облите й рамене блестят на лунната светлина,
по едрите гърди се стичат солени капки,
черният хълм под корема плосък зове мъжа…

А той е в тръстиките. Казва си:
“Бог е единствен в света,
но тази красива жена е не по-малко божествена.
Не е ли тя Афродита,
родена от морската пяна?”


КИТОВЕТЕ НЕ ПЛАЧАТ

Казват: морето е студено,
Но не крие ли то у себе си най- горещата,
най-лудата кръв?
Китовете от глъбините не са ли горещи и те?
Силни са - как порят ледените води.
Вечно в движение,
кръжат в пиян възторг сред солените струи.
Тръпнат от любов - тежки и жадни
Като езически богове.
Виж: огромният самец ляга в дълбоката
синя постеля,
там, до своята любима. Сякаш скала се опира
до друга скала. И ето:
сред ревналия черен океан могъщ
водоскок се надига и търси покой.
По моста на силния
фалос
огнени ангели
крачат.
Там, по- нататък, майки облизват
своите сукалчета.
Самците събират жените и децата
в кръг.
И при опасност
правят пръстен - гневни херувими
пред лицето на Бедата!
Всичко това в морето, във водата
солена, където Бог също е Любов
макар да не звучи неговото слово.

А Афродита тук е женски кит…