ИЗНАЧАЛНИЯТ ЗАКОН
ИЗНАЧАЛНИЯТ ЗАКОН
В природата цари закон такъв:
там прав е оня, който по е мощен.
И няма ужас от пролята кръв,
и няма съвест там, която гложди.
И няма там признателност, ни мъст,
нито злопаметството е познато.
приема всички тая черна пръст,
разпложда твари всякакви земята.
И там извечният закон е твърд
и етиката проста е такава:
на хилавото се отсъжда смърт,
и само жилавото оцелява.
И ти, човече – в твоя смел ламтеж
да бъдеш пълен господар над нея, –
знай:
побеждавай колкото си щеш,
но тя над теб последна ще владее.
1977
ИЗ “ЛИРИЧЕН БЕЛЕЖНИК”/1981/
* * *
Ний преситени сме от знания,
ала кой ще измери –
кажи,
това несподелено страдание
и космическото разстояние
между две различни души?
* * *
Ти не си
единствен окован
от условност непреодолима.
Океанът,
че е океан –
свойте брегове-окови има.
* * *
Доносниче, бъди така
добър – да донесеш там, дето
донасяш, само туй, което
съм казал, ала не което
не съм и мислил да река.
* * *
Позор ли са,
или са слава –
за моите дела не ме е срам.
Позорът си ще нося сам,
а славата
ви завещавам.
* * *
Завиждам на децата.
Те не знаят
какво е адът
и какво е раят.
И разберат ли все пак някой ден –
ще почнат да завиждат –
като мен.
* * *
И трудно е да разбереш
кое честта е
и кое – позора
сред тая многогласа гмеж
от толкова фалшиви хора.
* * *
Веднъж простя ли се с живота,
аз пак ще съществувам,
ще дишам,
расна и будувам,
но само че
като природа.
* * *
Ти незаслужено си възхваляван.
А аз съм справедливо замълчаван.
И ще се слее твоята прослава
подир смъртта ни –
с моята забрава.
* * *
Да, той безспорно талантлив е.
Но нам таланти ни са нужни
по-малко завистливи
и по-великодушни.
* * *
И мисля си –
сред туй раззинало,
неизтребимо зло –
дали е времето ми минало
или не е дошло?
