ОТМЪЩЕНИЕТО НА ИСТОРИЯТА

Израел Шамир

превод: Литературен свят

Споровете за фалшификациите на изборите отвличат от главното. Събитието, за което говореха болшевиките, стана факт - по демократичен път, с всенародно гласуване в Русия победиха комунистите. Това е огромна победа - в условията на постоянна медийна блокада на комунистите -  имам пред вид както КПРФ, така и СР - успяха да постигнат мнозинство в Думата.

Да, разбира се, комунистическият контингент е разбит на няколко фракции; разбира се, елциновата конституция оряза правата на парламента, както се режат крилата на волна птица; и все пак, след двадесет години непрестанна антикомунистическа пропаганда - комунизмът се върна, ако не на власт - то на дневен ред.

Прокапиталистическите и десни партии претърпяха пълно поражение - последните отломки от реформаторите от 90-те г., «Правое Дело» и «Яблоко», дори не влязоха в Думата. Прав се оказа Виталий Третяков, който преди няколко месеца каза във Вашингтон: «При максимално честни избори така наречените либерали нямат абсолютно никакви шансове да получат значим резултат на изборите, а още повече да победят. Могат го само комунистите, които много пъти бяха погребвани.»

Художникът Максим Кантор остроумно отбеляза: на комунистите им трябваха 70 г., за да  докажат погрешността на своя път, но капитализмът успя да го направи за 20 г.  През 1990-те г. изглеждаше, че комунизмът е загинал завинаги и танцувайки на гроба на поваления враг, Франсис Фукуяма възпя края на историята. «Капитализмът няма алтернатива» - писаха в хиляди уводни статии по онова време. Но се оказа, че слуховете за смъртта на комунизма са били преувеличени - в частност и защото съществуващата система се руши пред очите ни.

 В Русия през деветдесетте реформаторите - Елцин, Чубайс, Гайдар - катурнаха страната, само за да се отърват от комунизма. На Запад по това време започна широко настъпление срещу правата на трудещите се. Както каза американският милиардер Уорън Бъфет: «Води се класова война и в тази война моята класа побеждава». Изглеждащата безалтернативност развърза ръцете на банкерите. Дотогава те се сдържаха, опасявайки се да не минат «техните» работници на страната на болшевиките, но след разрушаването на СССР заиграха ва-банк.  Сега на милиони американци и европейци стана ясно: само съветската алтернатива е осигурявала тяхното процъфтяване. Започна криза, на която не се вижда краят, и в търсенето на изход все повече и повече хора се обръщат към комунистическите идеи.

В Русия още се е запазила паметта за «доброто старо време» и руснаците отказват да възприемат победата на капитализма като окончателна и неподлежаща на обжалване. Успехът на комунистите не беше неочакван за американските аналитици. В секретна депеша от Москва (публикувана на сайта Уикилийкс) американският посланик съобщава до държавния депертамент през 2006 г.:

«Комунистическата партия още не е умряла. Повечето наблюдатели говорят за компартията (КПРФ) като за миришеща на гроб партия, която се държи на поддръжката на носталгичните пенсионери. Клишето гласи: щом умрат ветераните, ще умре и КПРФ. Но тази оценка игнорира постоянното ниво на подкрепа - въпреки демографията. Мнозина са привлечени от тази точна партийна структура. КПРФ обединява не само съветските социалистически традиционалисти, но и новото поколение интелектуалци, които се стремят да свалят днешния строй в страната, помагащ само на малцина избрани.»

Когато удари кризата, американският посланик писал през 2009 г.:

«Комунистическата партия спечели от кризата, привлече нови членове и укрепи позицията си като популистка алтернатива на управляващата „Единна Русия”. На среща с нас зам.-председателят на КПРФ Иван Мелников сравни антикризисната стратегия на правителството със спасяването на пътниците от «Титаник» - най-напред спасяват пътниците от първа класа. КПРФ призова към широка програма за национализация и активна намеса на държавата в икономиката, борба с безработицата, пълно правителствено овладяване на всички природни ресурси на страната и разпределянето на богатствата й сред всички граждани».  

 Макар че в държавния департамент го знаеха, гражданите на Русия могат и да не го знаят - по телевизията комунистите не бяха допускани, и във вестниците съобщения за тях попадаха рядко. Редактор на един вестник ми каза, че комунистите отказват да плащат за съобщения за тях - за разлика от „Единна Русия”, която плащала щедро. Затова те просто не публикували съобщения, в които се споменава компартията. Удивително е как партията успя да си пробие път до избирателите в толкова сложни условия.

Сега компартиите трябва да се обединят или поне да координират усилията си. Те трябва да бъдат достатъчно радикални, за да не изгубят доверието на масите, и достатъчно реалистични, за да не изплашат твърде много хора.

Пред Путин стои труден избор. Ако той  не смени конете, ще загуби през март, ако не и по-рано. Изборът на Народен Фронт е крачка в правилната посока, но явно недостатъчен. Той трябва да намери по-широка база за подкрепа - да се опре на широките народни кръгове и да отстрани най-ненавистните си и продажни приближени. С революцията, която подготвят противниците му, той няма да се справи с консервативни мерки и разкази за ЦРУ - тях може да ги изпревари само вляво.

Путин може да стане по-радикален от опонентите си, избирайки програма за истински реформи, които включват отказ от неолибералния модел, национализация на ресурсите, репатриация на фондовете, прогресивно данъчно облагане на богатите, прекратяване отлива на капитали, отказ от поддръжка на долара и на първо място - ликвидиране на системата на офшорките, Гражданите на Русия имат право да знаят кой какво притежава.

Това е трудна поръчка - та нали Путин дружи с “офшорната аристокрация”, и дойде на власт със силите на олигарсите и Семейството. Но става дума за живота му, не само за президентството. Мак Кейн наскоро напомни на Путин за съдбата на Кадафи. Тази заплаха неведнъж звуча и на митинга на Блатния площад, в частност, в призива на Чхартишвили. Но Кадафи се покори на Вашингтон и последните пет години изпълняваше всички команди на САЩ. Известно е как завърши. Путин не иска да повтори неговата грешка.

Путин може да се договори с комунистите - с десните си прозападни опоненти няма да може. Времето не чака и ако той не успее да хване вълната на народните очаквания, тази вълна ще го помете. И тогава няма да му помогнат ОМОН и дивизията „Дзержински”.


http://www.za-nauku.ru// 15.12.2011