ЧЕТИРИТЕ СВЕЩИ

Вили Хофсюмер

превод от немски: Румена Коларова-Шиндлер

На един адвентски (рождественски) венец горели четири свещи. Било съвсем тихо. Толкова тихо, че се чувало какво си говорели те.
Първата свещ въздъхнала и казала:
- Наричам се Спокойствие. Пламъкът ми е ярък, но хората нямат спокойствие. Те не ме искат.
Пламъкът й започнал да се смалява и постепенно съвсем изгаснал.
Тогава примигнала втората свещ и казала:
- Моето име е Вяра. Но съм излишна. Хората нехаят за Бога. Няма смисъл да горя още.
Станало течение в стаята и угасило и втората свещ.
След това тихичко и много тъжно се обадила третата:
- Аз се наричам Любов, но нямам повече сила да горя. Хората ме оставят на заден план. Те гледат само себе си и не обръщат внимание на другите около себе си, на които би трябвало да даряват обич.
И с едно последно припламване, изгаснала и тази светлина.
В този момент в стаята влязло детенце. То погледнало свещите и извикало:
- Чакайте, чакайте, защо гаснете? Вие трябва да горите, а не да сте без пламък!
И едва не се разплакало.
Тогава заговорила четвъртата свещ. Тя казала:
- Не бой се! Щом аз горя, ще можем да запалим отново останалите свещи. Моето име е Надежда.
С клечка кибрит в ръка, детето взело огънче от четвъртата свещ и запалило другите свещи.


Из «Къси разкази», том 5