ФАТАЛНОТО ДЪРВО

Аттар

превод от руски: Литературен свят

ФАТАЛНОТО ДЪРВО

По времето на султан Махмуд живял стар човек, в чиято градина растяла слива. Той не ядял плодовете му и не разрешавал и на семейството си да се докосва до него. Когато плодовете узрели, той напълнил кошница и тръгнал да я занесе на султана с надеждата за добро възнаграждение.

Случайно срещнал султана на пътя и му дал кошницата. Султанът наредил на един от старшите слуги да я вземе, а стареца да задържат. Слугата помислил, че му нареждат да арестува стареца и го хвърлил в затвора, където онзи се мъчил цяла година, тъй като султанът забравил за него.

Внезапно Махмуд се разболял и никакви лекарства не можели да облекчат страданията му. Помислили, че причина за болестта е несправедливият арест на някого и слугата си спомнил за стареца. Махмуд бил изключително натъжен, чувайки това, и изпратил стареца в съкровищницата си, за да си избере която и да е скъпоценност. Старецът си избрал блестяща брадва, за да отсече донеслото му нещастие сливово дърво.

МЪЖЕСТВОТО НА МАЙКАТА

По времето на Пророка живяла набожна жена на име Ум Абдалах, която имала осемнадесетгодишен син. Синът се разболял от треска и умрял.
Но жената не възроптала и мислела само как да съобщи скръбната вест на бащата, когато се върне, уморен до смърт, от работа на полето. Когато мъжът й се върнал и попитал за сина им, тя казала:
- Той спи, не го буди.
Тя му дала да вечеря, после той отишъл в джамията и заспал през нощта в обятията на жена си. На сутринта тя му казала:
- Вчера видях нещо странно: на нашите съседи беше дадено нещо да го пазят, но дойде собственикът и си поиска нещата. Тогава те заплакаха и започнаха да се оплакват.
Мъжът отвърнал, че са глупави: та нали са се освободили от възложеното им задължение. Тогава тя му съобщила какво е станало със сина им. Мъжът видял самообладанието й и мъжествено понесъл тежката скръб.

БОГАТИТЕ, БЕДНИТЕ И РАЯТ

Един търговец разказвал, че в Рум познавал богат човек, чиято дъщеря никога не се радвала. Когато търговецът след дългогодишно отсъствие посетил румските си приятели, научил, че са загубили цялото си състояние и са обеднели. Той се огорчил за тях и заплакал с горчиви сълзи, но в този миг към него с весел смях дотичала девойката. Виждайки сълзите му, тя загрижено го попитала не е ли загубил нещо. Той й обяснил причината за огорчението си и се учудил на нейната веселост. Тя му отговорила:
- Когато бяхме богати, се страхувах от Божието наказание, а сега се надявам, че някога раят ще ми бъде награда.