ГАЗЕЛИ
превод на руски от фарси: Г. Ю. Алиева и Н. И. Пригарина
превод от руски: Татяна Любенова
***
Ти отпразнува със съперника ми. Какво пък -
нека ти благодаря!
Сега ти е известно вече, че ти за мене
всъщност нищичко не знаеш.
Не се задържат във сърцето ти ни радост, ни печал -
и що за свобода е!
Червено вино или кървави сълзи - е все едно за ситото.
Разтопете кирките и от тях ланцети направете.
Гори във жилите ми кръвта гореща на Фархад.
Прохлада не дири, аз птица Хум съм,
издигаща се като пламък.
И сянката на моите криле, подобно дим -
към висинето се стреми.
О, Душо на Галиб, едничко слово още -
и ще изпуснеш дъх.
Безжалостна си ти, когато ме заставяш да говоря
сам за себе си.
—————————–
***
Появиш ли се внезапно пред вратата на градината ми,
от радост ще се повдигне на пръсти розата,
докосвайки тюрбана ти.
Неспокойна прашинка е захвърлила своя товар
и играе в пукнатината дълбока на моята стена.
Откраднала е тя безумието ми -
цялото мое богатство.
—————————–
***
В тази печална чужбина - аз съм двойно самотен.
Тя - огледало за моя самотен копнеж по родината.
Шепа прах сме, разпиляна по всички страни.
Боже мой, колко струва всеки от нас?
Галиб, в огледалото на мислите са битието и образът му,
в същността си единен, ти все на самия себе си се
натъкваш.
—————————–
***
Под покров е красотата ти - от чия дързост се срамуваш?
Знак с очи не ми даваш -
чий пламенен взор те сковава?
Аз знам, че те има, ти нищо за мене не знаеш.
Ти и Бог! Този свят за кого ще свидетелства?
Аз завиждам на тези, които прозрели са.
И разбирам чий прашният път
облекчение носи им.
И вината е моя - аз трепвам, когато
тъпия нож се докосва до гърлото.
Нарочно не са го наточили - чия е вината?
—————————–
***
Няма да мисля за съперника си, защото
преминавайки през сърцето ми, може да се уедини
със любимата там.
В света на бедите много са благодетелите ми:
в потока кален ще изпера дрехата, ще събера класове
от светлината на мълнии.
Галиб, как се боиш от мига, когато тя ще си спомни
за теб.
Съдено ти е в мислите на любимата със съперника
да си в компания.
—————————–
***
Аз разтворих гръдта си и видяха хората
какъв в нея гори огън.
Всеки огън сега им се струва жалко подобие.
Аз се грея на огъня, чакайки виночерпеца.
Виното в чаша - жива вода е, запечатано в кана - огън.
Наистина, в лишения по-добре да живееш, отколкото в страх
от лишения.
Глъбината морска е извор райски. Повърхността й - огън.
Пресуши чашата днес, не оставяй за утре.
По шариата -
днес виното просто вода е,
а утре - огън.
О, Галиб, ти явно решил си да оспориш Урфи,
който е казал:
“Повърхността е извор райски, а глъбината - огън!”
***
Ты справилась обо мне у соперника, ну что ж, спасибо.
Теперь тебе по крайней мере известно, что ты ничего обо мне
не знаешь.
Не задерживаются в сердце ни радость, ни печаль - что за
свобода!
И красное вино, и кровавые слезы - все едино для этого сита.
Плавьте кирки, делайте из них ланцеты,
Жжет мои жилы горячая кровь Фархада.
Не ищи здесь прохлады, я - птица Хума, взвившаяся словно
пламя.
Тень моих крыльев, подобно дыму, стремится ввысь.
О душа Галиба, еще одно слово - и он испустит дух,
Как ты безжалостна, когда заставляешь его самого говорить
о себе.
—————————–
***
Если ты вдруг появишься в воротах моего сада,
От радости привстанет на цыпочки роза и дотянется до
тюрбана.
Беспокойная пылинка скинула свою ношу и пляшет в
расщелине моей стены.
Это у меня на базаре она украла безумие - все мое богатство.
—————————–
***
На печальной чужбине я вдвойне одинок,
Она - зеркало моего одиночества на родине.
Мы горсть пыли, что разметана во все стороны,
О боже, чего стоит каждый из нас в мире?
Галиб, в зеркале мысли - бытие и его отражение,
Единый в своей сути, ты во всем наталкиваешься
на самого себя.
—————————–
***
Твоя красота под покровом - чьей дерзости ты стыдишься?
Ты не можешь подать знак взглядом - чьи пламенные взоры
сковывают тебя?
Я знаю, что ты есть, но ты не знаешь меня,
Ты и бог! Скажи, наконец, о ком же из вас свидетельствует
этот мир?
Я позавидовал тем, у кого просветлел взор,
Я понял чья дорожная пыль принесла им облегчение.
Моя вина - я содрогаюсь, когда тупой нож касается горла,
Нарочно не наточили нож - а это чья вина?
—————————–
***
Не стану вспоминать соперника, ибо предвижу,
Что, проходя через мое сердце, он уединится там
с возлюбленной.
В мире бедствий у меня множество благодетелей:
В грязевом потоке я постираю рубище, соберу колоски
в свете молнии.
Галиб, как боишься ты того мига, когдса ей придет на ум
вспомнить о тебе:
Суждено тебе в мыслях подруги очутиться в компании
соперника.
—————————–
***
Я раскрыл грудь свою, и люди увидали, какой в ней
пылает огонь,
Теперь любой огонь им покажется жалким подобием огня.
Я жарюсь на медленном огне в ожидание виночерпия.
Вино в бокале - вот живая вода, в запечатонном кувшине -
Огонь.
Воистину, лучше жить в лишениях, чем в страхе лишении.
Глубины моря - райский источник, гладь морская - огонь.
Осуши чашу сегодня, не оставляй до завтра,
Сегодня вино, по шариату - просто вода, а завтра оно -
адский огонь.
О Галиб, ты, видно, решил переспорить Урфи, который
сказал:
“Гладь морская - райский источник, глубины моря - огонь”.