ГАЗЕЛИ

Мирза Галиб

превод на руски от фарси: Г. Ю. Алиева и Н. И. Пригарина

превод от руски: Татяна Любенова

***

Ти отпразнува със съперника ми. Какво пък -
                                                      нека ти благодаря!
Сега ти е известно вече, че ти за мене
                                                     всъщност нищичко не знаеш.

Не се задържат във сърцето ти ни радост, ни печал -
                                                                     и що за свобода е!
Червено вино или кървави сълзи - е все едно за ситото.

Разтопете кирките и от тях ланцети направете.
Гори във жилите ми кръвта гореща на Фархад.

Прохлада не дири, аз птица Хум съм,
                                               издигаща се като пламък.
И сянката на моите криле, подобно дим -
                                               към висинето се стреми.

О, Душо на Галиб, едничко слово още -
                                                        и ще изпуснеш дъх.
Безжалостна си ти, когато ме заставяш да говоря
                                                                    сам за себе си.

—————————–

***

Появиш ли се внезапно пред вратата на градината ми,
от радост ще се повдигне на пръсти розата,
                                                            докосвайки тюрбана ти.

Неспокойна прашинка е захвърлила своя товар
и играе в пукнатината дълбока на моята стена.

Откраднала е тя безумието ми -
                                             цялото мое богатство.

—————————–

***

В тази печална чужбина - аз съм двойно самотен.
Тя - огледало за моя самотен копнеж по родината.

Шепа прах сме, разпиляна по всички страни.
Боже мой, колко струва всеки от нас?

Галиб, в огледалото на мислите са битието и образът му,
в същността си единен, ти все на самия себе си се
                                                                              натъкваш.

—————————–

***

Под покров е красотата ти - от чия дързост се срамуваш?
Знак с очи не ми даваш -
                                   чий пламенен взор те сковава?

Аз знам, че те има, ти нищо за мене не знаеш.
Ти и Бог! Този свят за кого ще свидетелства?

Аз завиждам на тези, които прозрели са.
И разбирам чий прашният път
                                           облекчение носи им.

И вината е моя - аз трепвам, когато
                                               тъпия нож се докосва до гърлото.
Нарочно не са го наточили - чия е вината?

—————————–

***

Няма да мисля за съперника си, защото
преминавайки през сърцето ми, може да се уедини
                                                              със любимата там.

В света на бедите много са благодетелите ми:
в потока кален ще изпера дрехата, ще събера класове
от светлината на мълнии.

Галиб, как се боиш от мига, когато тя ще си спомни
                                                                                 за теб.
Съдено ти е в мислите на любимата със съперника
                                                                              да си в компания.

—————————–

***

Аз разтворих гръдта си и видяха хората
                                                      какъв в нея гори огън.
Всеки огън сега им се струва жалко подобие.

Аз се грея на огъня, чакайки виночерпеца.
Виното в чаша - жива вода е, запечатано в кана - огън.

Наистина, в лишения по-добре да живееш, отколкото в страх
                                                                                            от лишения.
Глъбината морска е извор райски. Повърхността й - огън.

Пресуши чашата днес, не оставяй за утре.
По шариата -
              днес виното просто вода е,
                                                        а утре - огън.

О, Галиб, ти явно решил си да оспориш Урфи,
                                                                  който е казал:
“Повърхността е извор райски, а глъбината - огън!”


***

Ты справилась обо мне у соперника, ну что ж, спасибо.
Теперь тебе по крайней мере известно, что ты ничего обо мне
                                                                                          не знаешь.

Не задерживаются в сердце ни радость, ни печаль - что за
                                                                                             свобода!
И красное вино, и кровавые слезы - все едино для этого сита.

Плавьте кирки, делайте из них ланцеты,
Жжет мои жилы горячая кровь Фархада.

Не ищи здесь прохлады, я - птица Хума, взвившаяся словно
                                                                                             пламя.
Тень моих крыльев, подобно дыму, стремится ввысь.

О душа Галиба, еще одно слово - и он испустит дух,
Как ты безжалостна, когда заставляешь его самого говорить
                                                                                             о себе.

—————————–

***

Если ты вдруг появишься в воротах моего сада,
От радости привстанет на цыпочки роза и дотянется до
                                                                                       тюрбана.

Беспокойная пылинка скинула свою ношу и пляшет в
                                                                         расщелине моей стены.
Это у меня на базаре она украла безумие - все мое богатство.

—————————–

***

На печальной чужбине я вдвойне одинок,
Она - зеркало моего одиночества на родине.

Мы горсть пыли, что разметана во все стороны,
О боже, чего стоит каждый из нас в мире?

Галиб, в зеркале мысли - бытие и его отражение,
Единый в своей сути, ты во всем наталкиваешься
                                                                        на самого себя.

—————————–

***

Твоя красота под покровом - чьей дерзости ты стыдишься?
Ты не можешь подать знак взглядом - чьи пламенные взоры
                                                                                        сковывают тебя?

Я знаю, что ты есть, но ты не знаешь меня,
Ты и бог! Скажи, наконец, о ком же из вас свидетельствует
                                                                                         этот мир?

Я позавидовал тем, у кого просветлел взор,
Я понял чья дорожная пыль принесла им облегчение.

Моя вина - я содрогаюсь, когда тупой нож касается горла,
Нарочно не наточили нож - а это чья вина?

—————————–

***

Не стану вспоминать соперника, ибо предвижу,
Что, проходя через мое сердце, он уединится там
                                                                            с возлюбленной.

В мире бедствий у меня множество благодетелей:
В грязевом потоке я постираю рубище, соберу колоски
                                                                                 в свете молнии.

Галиб, как боишься ты того мига, когдса ей придет на ум
                                                       вспомнить о тебе:
Суждено тебе в мыслях подруги очутиться в компании
                                                                                соперника.

—————————–

***

Я раскрыл грудь свою, и люди увидали, какой в ней
                                                                               пылает огонь,
Теперь любой огонь им покажется жалким подобием огня.

Я жарюсь на медленном огне в ожидание виночерпия.
Вино в бокале - вот живая вода, в запечатонном кувшине -
                                                                                          Огонь.

Воистину, лучше жить в лишениях, чем в страхе лишении.
Глубины моря - райский источник, гладь морская - огонь.

Осуши чашу сегодня, не оставляй до завтра,
Сегодня вино, по шариату - просто вода, а завтра оно -
                                                                                   адский огонь.

О Галиб, ты, видно, решил переспорить Урфи, который
                                                                                      сказал:
“Гладь морская - райский источник, глубины моря - огонь”.