Франц Фюман

превод: Кръстьо Станишев

Мъдрите приказки учат: винаги
щастието расне от мъката,
а реалното - от чудото. Винаги
героят се страхува.

Онзи, който не познава страха,
е нещастен: той чувства, че му липсва
един къшей човечност, и така
изтегля жребий - да се научи на страх.

Винаги малките неща са най-важните.
Претоварено жребче може да говори.
Ръждясал меч може дракон да умъртви.
Питка, замесена с майчина обич,
и вещица омилостивява.

„Гладен съм!” -
„Ако искаш да сготвим, иди за дърва!” -
„Не знам как става това!” -
„Трябва да се научиш!”
И най-малкият брат получава вълшебна покривчица,
защото е най-малкият брат.

Мъдрите приказки учат: винаги
едно пътуване стига до крайната цел и винаги
там, на края, е тъмно. Героят
опипва с ръце. Той върви и пред целта
расте светлината с огромния ден
и в силния блясък се издига замъкът на дракона
с омагьосаната принцеса.

„Къде - по дяволите! - съкровището откри?” -
„Тук, зад къщата!” - рече бедният брат…
Прекланям се пред мъдростта на народа,
защото чрез нея
в приказките
всичко става диалектически.