Анна Ахматова

превод: Иван Николов

ПЪРВИЯТ ДАЛЕКОБОЕН В ЛЕНИНГРАД

Градът се вслушва в странен звук,
и стана някак друг.
Това не беше градски звук,
не беше селски звук.
С гърма в простора глуховат,
приличаше си като брат,
но в гъсти облаци гърмът
заглъхва изведнъж
и обещава всеки път
на пасищата дъжд.
А този беше зъл и сух
и не повярва моят слух,
че иде, че расте,
кръжи, подобно водовърт,
и равнодушно носи смърт
на моето дете.

1941

—————————–

ПЕРВЫЙ ДАЛЬНОБОЙНЫЙ В ЛЕНИНГРАДЕ

И в пестрой суете людской
Все изменилось вдруг.
Но это был не городской,
Да и не сельский звук.
На грома дальнего раскат
Он, правда, был похож, как брат,
Но в громе влажность есть
Высоких свежих облаков
И вожделение лугов -
Веселых ливней весть.
А этот был, как пекло, сух,
И не хотел смятенный слух
Поверить - по тому,
Как расширялся он и рос,
Как равнодушно гибель нес
Ребенку моему.

1941