Афсаладдин Хакани; Хагани Ширвани Афсаладдин Ибрахим Али огла; Афсаладдин Бадил Ибрахим ибн Али Хакани Ширвани; Хагани Ширвани (1121-1199) е поет и философ, писал на персийски и арабски език. Майстор на касидата. Азербайджанци и персийци спорят от дълго време към кой народ се причислява класикът. Роден в село Мелхем, до град Шемах, столица на областта Ширван, на територията на днешен Азербайджан, от баща персиец и майка - робиня- християнка - несторианка, приела исляма, която според някои изследователи вероятно е арменка. Баща му Али е дърводелец, а дядо му - тъкач. Чичо му е изтъкнат учен на времето, познавач на медицината, астрономията, литературата и мюсюлманските закони. Именно той го възпитава и обучава. После е ученик на поета Абул Ала Ганджеви, изучавал произведенията на арабски и персийски писатели, увлича се от стихотворенията на известния персийски суфийски поета Санаи (1070 - ок. 1141) от Газна, автор на популярното произведение «Хадикат алхакаик» («Градина на истината»). Представен от Абул Ала на двора, Хакани се жени за дъщерята на Ганджеви. Скоро заема едно от почетните места в двора, служи отначало на ширваншаха Манучехр II, а след смъртта му - на сина му Ахсатан I. Придворният живот, пълен със сплетни и лицемерие, предизвиква негодуванието на поета и той търси начини да се освободи от него. През 1156 г. получава разрешение за поклоничество в Мека, което му дава възможност да се запознае с градовете на Иран, Ирак, Сирия, да посети историческите градове Хамадан, Медаин, Багдад, Дамаск и много други. След завръщането си в Ширван написва философска елегия за развалините на бившата столица на сасанидските шахове Медаин (Ктесифон), в която проличава неговият ирански патриотизъм; с голямо поетично майсторство описва впечатленията си пътешествието в поемата «Подарък на двата Ирака» («Тохфат ал Иракайн»), която завършва през 1157 г. Живее от 1157/1158 г. в град Дербент, посрещнат топло от тамошната интелигенция и управата на града, а от 1159 - в Ганджа, като после се връща в Шемах. През 1160 г. пътува до Хой, а през 1163/1164 г. е в Хамадан като посланик на ширваншаха. Под предлог поклоничество Хакани иска за втори път и завинаги да се изтръгне от златната клетка на шахския двор, но Ахсатан не му разрешава. Тогава поетът тайно напуска Ширван, но е заловен около Бейлакан и хвърлен в затвора на замъка Шабаран, където прекарва половин година. Там той пише касиди, станали известни по-късно като «Затворнически» («Хабсийе»). В една от тях се обръща към византийския принц Андроник Комнин, намиращ се по това време в Ширван, с молба да му помогне. Комнин се застъпил и поетът е освободен. За втори път предприема хадж в Мека през 1176 г. Макар че и след това пътуване той се връща отново в Ширван, не остава за дълго там и заедно със семейството си се премества в столицата на държавата на селджукските Атабеки на Азербайджан (Илдегизидите) - Тебриз (1177), където живее до края на живота си. В Тебриз поетът се занимава с научни изследвания, учителства, много пътува из Азербайджан, посещава Ирак и културните центрове на Анатолия, два пъти пребивава в Исфахан, сближава се с много учени суфи, посещава свети места. Последните му години са тежки: млад умира любимият му син Рашид, а после дъщеря му и жена му. Завършва живота си като отшелник. Умира през 1199 г. и е погребан в пантеона на поетите Сурхаб в околностите на Тебриз. Посвещава на литературата около 60 г. от живота си и остава огромно творчество, което не е достигнало изцяло до нас. Пише газели, четиристишия, касиди на социални и философски теми, в които изобичава социалното неравенство. Основна тема на лириката му е благородната любов, страданията от раздялата с любимата. Изследователите от 13 в. нататък пишат за Хакани като за велик поет, отбелязвайки огромното му влияние върху поезията на Близкия и Средния Изток и цялата персоезична поезия.

Публикации:

Поезия:

КАЗАХА ВЕДНЪЖ…/ превод: Георги Ангелов/ брой 35 декември 2011

За Хакани:

СЛАВЕЯТ В ШАБРАНСКИТЕ ГОРИ/ автор: Сиявуш Мамедзаде/ брой 79 декември 2015